"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

  Бр. 23/Септември 2006 г.

Ръка Илиева писа

Какво е името на Боянския майстор

ЗАГОРЧИНОВ, Стоян (1889 – 1969) – белетрист и драматург. Учи история на философията в Швейцария, завършва история в Софийския университет. Участва във войните 1912 – 1918 г. Развива се като писател под влияние на френската и руската класическа литература. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на историческите романи „Ден последен – ден Господен“ (1934), „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), на пиесите „Ръка Илиева“ (1943), „Байрактарят“ (1950), „Пленникът от Мундрага“ (1965). Прониква дълбоко в духа на Средновековието, с колоритен и пластичен език рисува характерни за епохата конфликти и душевни драми. За пръв път поставя в центъра на повествованието темата за народната съдба, стреми се да изясни причините за социалните протворечия и ролята на народните маси в събитията, разкрива силата на народа – борец и създател на художествени ценности. Продължава традицията на Иван Вазов, като издига на ново равнище българския и историческия роман.
(„Енциклопедия България“. Т. 2, стр. 649, София,1981г..)

Веднъж, като обикаля и оглежда отвън зидовете на Боянската черква, Стоян Загорчинов открива върху един от мраморните късове на южните ѝ стени издълбан с не особено дълбоки букви надпис:

„ПИСА ИЛИЯ“

Въображението бързо го отвежда към стенописването на бележития средновековен паметник. През 1943 г. се ражда пиесата „Ръка Илиева писа“, според която търновският зограф се е наричал Илия. Пиесата е играна с голям успех в Народния театър „Иван Вазов“. Същият сюжет е представен в повестта „Празник в Бояна“, издадена през 1950 г. По нея големият майстор на българското кино Захари Жандов засне през 1981 г. игралния филм „Боянският майстор“. Ролята на Илия в него изигра актьорът Петър Десподов, а на Десислава – Бойка Велкова. Съдбата на Търново е основна тема в творчеството на този позабравенбългарски писател.
(Стр.6)