Съ нами Богъ

Евангелско откровение върху сабите на освободителите

Пространно слово под название „Духът на източното православие, западната цивилизация и папизма в борбата на славяните с турците“ произнася в храма на Минската духовна семинария през 1876 г. нейният ректор архимандрит Атанасий, в което изтъква и следното: „Да обърнем своя поглед преди всичко натам, накъдето сега са обърнати погледите на целия свят – към бреговете на Дунава и планините на Балкана, обагрени с кръв. Там живеят родните ни по кръв славянски племена. Да си спомним, че оттам дойде при нас светата православна вяра – тази духовна храна, с които израсна Русия и неведнъж ни предлагаха тази храна братята славяни, те дълго ни храниха с нея от времето, когато Светите братя Кирил и Методий ни дадоха писмената на славянската реч и преведоха словото Божие на славянски език“.

През есента на 1876 г. архиерейският наместник на Първи Богородички окръг, село Висотское, Тулска епархия, свещеник Иван Кутепов в свое поучение към местните енориаши говори: „Славяните не са ни чужди, а свои, родствени. Те имат една и съща православна вяра с нас, един и същ произход и език. Ние, русите, от тях сме научени на славянски език и славянско богослужение. От тях сме получили богослужебни и свещени книги на роден език. Ние имаме с тях едни и същи славянски просветители Светите Кирил и Методий. Те, славяните, са наши братя, а словото Божие ни заставя да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.

При засяване на есенниците свещеник Адриан Мухин от Санкт-Петербургска епархия произнася слово за подпомагане на южните славяни: „Нашите братя и сестри по кръв и вяра страдат на юг в славянската земя, откъдето ние, русите,първоначално получихме това наречие, на което са написани всички наши църковни книги, по които в нашите храмове се извършва богослужение, откъдето сме получили, така да се каже, духовния хляб. Свято задължение поемат сега русите да облекчат тяхната жалка участ“.

Под влияние на духовенството и мирянибогослови и учители са произнасяли беседи в подходящи случаи. Например Михаил Николски заявява в своя беседа: „Страдащите наши братя преди нас са станали християни, преди нас са чели Евангелието на свой роден език и предадоха това Евангелие на нас, когато на брега на Днепър се извърши кръщението на руския народ. Преди нас те са имали книги, когато ние не сме знаели, не сме виждали дотогава нито една“.

На 20 ноември 1876 г., след обявяване на мобилизация на армията, на молебен в град Виница, преди тръгването на военен поход свещеникът на 48-и Одески полк Михаил Георгиевски, който придружавал воините и по време на войната, заявява: „Ние отиваме натам, откъдето преди почти хиляда години внашето отечество блесна лъчът на евангелската истина, направил нашите прадеди православни християни. Там, отвъд Дунава, е родината на нашите първоучители Светите братя Кирил и Методий, които са донесли в нашето отечество, което днес е славно и велико, самите основи на неговата слава и величие: светлината на Христовото учение и грамотността, сиреч семето на науката и просветата...“.

На 13 април 1877 г., в Неделя на Св. Православие, протойерей Йаков Бурлуцки произнася вдъхновените слова:„Българската църква ни предаде на роден език драгоценния залог за спасение, Словото Божие...“.

На същия паметен ден във величествения Исакиевски събор на Санкт Петербург, в присъствието на всички членове на Св. Синод на Руската църква, в това число на трима митрополити и четирима епископи, била отслужена тържествена Света литургия и прочетен Височайшият манифест за встъпването на руските войски в пределите на Турция. Протойерей Йоан Янишев, ректор на Санкт-Петербургската духовна академия, произнася голяма реч, в която казва: „Ако ли никой от другите християнски народи не дължи на западните християни толкова, колкото ние, то и никой не е призван от Самия Бог да им помогне толкова, колкото ние, и никой толкова не е призван от Самия Бог да им помогне по дълг на взаимност, колкото ние. Като посяха в нас духовното, те нямат никакво основание да пожънат телесното от някого друг, а най-вече от нас, русите. Руският ли народ ще се отвърнеот своя благодетел, когато той се оказва в невинно унижение, страдание и мъченичество?...“.

На 24 април 1877г. по случай обявяването на манифеста за войната Пензенският епископ Григорий свидетелства: „Източните християни, за които е вдигнато сега нашето руско оръжие, са били в свое време наши просветители: от тях ние сме приели светата вяра и кръщение. Те ни предадоха св. Евангелие. Те ни научиха на грамотност и ни дадоха писменост. Техните светоотечески съчинения и в наше време имат велико ръководствено значение в изясняване на християнската истина и в живота по Христа. По волята на Провидението те хвърлиха в някогашната ни груба народна почва светите семена, от които покълна и израсна и все повече и повече се разраства настоящата цивилизация на руския народ и руската държава, за удивление на западните народи. Между това нашите просветители се намират, особено в настояще време, в крайно тежко състояние...Успехите на нашето оръжие в разрешаване на тази задача ще бъдат изпълнение на нашите заветни, вековни мисли, осъществяване на заветните ни вековни симпатии към източните християни – наши просветители“.

В самия ден на паметта за славянските просветители – 11 май 1877 г., отново в присъствието на Св. Синод на Руската православна църква, преди молебена в Исакиевския събор, възглавен от Петербургския митрополит Исидор, празнично слово произнася свещеникът от Спасо-Бочаринската църква Василий Михайлов.

На 3 март 2008 г. Руският патриарх Алексий II и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил отслужиха тържествена литургия в катедралния храм на Московската патриаршия „Христос Спасител“ за 130-годишнината от Освобождението на България.
(Стр.10)

 "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                   Бр. 27/Май  2008 г.