Осмият седмочисленик

В календара на Българската православна църква като първи светци са вписани равноапостолните братя Кирил и Методий, редом с техните първи довереници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава – всичките вкупом наричани Свети Седмочисленици и почитани на 27 юли, в деня на Св. Пантелеймон и кончината на Св. Климент.

Ала учениците естествено не са били само седмина. Нали в Охридската книжовна школа са обучени 3500 проповедници на старобългарското слово. И да е съзнателно преувеличен техният брой, те са били стотици. И са работили здравата с европейски значима мисия. В случая е уважено Светото писание, според което числото „седем“ е свещено и много лица и събития в него са отброени до седем. Кой тогава е осмият сред Седмочислениците?

Неговото име е Лаврентий. През ХІ в. Охридският архиепископ Теофилакт в Житието на Св. Климент пръв известява за него:

„И мнозина пили от този учителен извор, между които корифеи на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава“ – пише византийският писател отначало, а сетне, като изброява отново най-близките ученици на славянските първоучители, заменя името на Сава с Лаврентий. Това дава повод на изследователите на старината да приемат, че става дума за едно и също лице, като в житието са предадени редом неговото светско и монашеско име. Два века по-късно Синодикът на цар Борил споменава само Сава.В „Сказание за превода на Светото писание“, съставено в Атон през ХV или ХVІ в. въз основа на „Сказание за буквите“ на Константин Костенечки, Светите Седмочисленици са представени по следния начин:

„Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Лаврентий на брой седмина по Божия промисъл“

Да се позовем обаче на свидетелството на Черноризец Храбър от времето на Преславската книжовна школа. Един от най-старите преписи на неговата единствена и ненадмината творба „За буквите“ е направен през ХVІ век. Той е включен в сборник, който произхожда от Почаевската лавра в Западна Украйна и е писан през ХІІІ век. Този ръкопис се съхранява в Централната научна библиотека на Украинската академия на науките в Киев. На обратната страна на лист 208, в самия край на Храбъровото „Сказание“, са изброени учениците на двамата солунски братя:

„Кирил и брат му Методие, Гораздо, Климент, Наум, Ангеларие, Сава, Лаврентие“

Почаевският препис на „О писменех Черноризца Храбра“ е обнародван през 1912 г. от руския учен А. Багрин. Страстният изследвач на старобългарската книжнина проф. Куйо Куев го включва с факсимиле от оригинала в своето пространно изследване на Черноризец Храбър, издадено през 1967 година. Горното сведение подкрепя предположението, че всъщност Лаврентий е бил също в най-тесния кръг от учениците на двамата братя, работил е почти наравно с тях върху превода на Свещеното писание от гръцки на старобългарски език наред с превеждането на други литургични книги, необходими за всекидневната практика на Българската църква, преживял е божествени мигове на духовна радост...
(Стр.7)

               "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 29/ноември 2008 г.