Времена песенни

Неоценима стойност имат песнопенията, пети от Васил Левски според спомени на съвременници и писмени сведения.

Свещеникът Найден Панчев от Клисура съобщава, че въстаниците през 1876 г. са отивали на бойните позиции край града с песента „Возбранной воеводе победительная“ – древен християнски химн, свързан с победата на Византия над арабите при обсадата на Константинопол. Клисурци, приемани като московци, променят финала на песнопението с възгласа: „Радуйся, Болгарио!“.

В Панагюрище Апостола венчава младо семейство с „Ликуй, Исайе, дева“. Левски е обичал да пее Охридското „Достойно есть“.

Дядо Згуро Згуровски от Широка лъка е запомнил (без магнетофон!) от учителя си как е пеел Карловеца .„Достойното“ на пети глас. Записано е още едно подобно песнопение, произхождащо от Троянско.

В Карловско пеят песента „Отдавна ли си, момне ле, калугерица“ и като хороводна с напомняне за четническа веселба.

Въстаниците в Дряновския манастир в решаващия момент след подпалването на светилището от круповите снаряди на Втора Дунавска армия, командвана от Фазлъ паша, пеят химна „Господи сил, с нами буди“.

Бачо Киро повежда навръх празника Преполовение своите ученици към Балкана с песента „С нами Бог, разумейте язици“.

Когато четниците развяват въстаническото знаме на път за манастира, председателят на комитета в село Михалци свещеникът Стефан Трифонов подема песента „Нине отпущаещи яко раба твоего, Владико“ с думите: „Живи бяхме, храбри момчета, да се видим под българско знаме!“. Горните песнопения, особено „Достойното“, са пети не само в черква, а и при семейни празници, общоградски и общоселски веселби, при завършване на училище 

              "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 29/ноември 2008 г.