„Πολἱτeζ“, не „ἰδιὡτηζ“

В идеалната система на ценностите

усетът за история има най-важно място

Проф. Джанкарло Джираудо

– Как стигахте до необходимостта да работите върху материал от балканската и българската история и култура?

– Пътищата на различните народи се кръстосват и за мен е особено интересно да изследвам техните взаимоотношения, най-общо казано, историческата съдба на народите, които живеят на кръстопът.

– България в това отношение предлага наистина обилен материал от всякакво естество...

– Една от моите ранни работи е посветена на „ Повест за Дракула“, известна в цяла Европа. Тя беше публикувана през 1972 г. и често се цитира в различни научни съчинения. Дракула ме заинтересува не като национален герой на Румъния, а като човек на Европа. В миналото той е предизвиквал интереса и на немските летописци, и на италиански, на английски, на холандски, на тюрколози, на различни пътешественици.

– Каква друга подобна личност познавате, която олицетворява с деятелността си строежа на духовни мостове между Изтока и Запада?

– Например хърватският доминиканец Вениамин. В края на ХV век той попада в Новгород. През 1499 г. се появява пълната руска Библия, редактирана от него. Творбите му са ценни със съчетанието между католическия и православния светоглед. През 1986 г. аз отпечатах в един сборник, посветен на италианския историк Ренато Джусти, обширна статия на тема „Френският и венецианският превод на „История государства Российского“ на Николай Карамзин. Косвено се занимавах и с Максим Грек, който от Флоренция отива да живее и работи в Русия, като прекарва дълго време там в тъмница.

– В една своя лекция в София Вие сравнихте сегашното положение в света с времето при разпадането на Римската империя...

– Бележитият английски историк от края на миналия век Едуард Гибън е написал пространно изследване, озаглавено „Възход и падение на Римската империя“. Той смята, че първата Римска империя е разрушена отвътре от християните и отвън от варварите. Оказва се обаче, че те са искали не да я унищожат, а да я завладеят. Империята пада, но в същото време се възражда и обновява. Според мен цялата история на Европа – и Западна,и Източна – чак до наши дни, може да се чете върху основата на тези базисни категории: смърт, обновление и преобразуване на империите. В историята на човечеството обаче съществуват универсални идеи, които имат непреходно значение. Една от тях е римската идея за всемирна вселенска империя. Митрополит Дамаскин– православен духовник от Швейцария, написа ценна статия, посветена насъвместимостта на универсалното и частното, по-точно на несъвместимостта на частното и универсалното. Той пише, че от гледна точка на църковната дейност това трябва да се приложи в реалната политическа практика. Иначе се появяват явления като разкола в Българската православна църква, разкола в църквата на Украйна, войната в Кавказ, Босна и пр. Преобладаващото мнение на Запад е, че бившата съветска империя е била стабилна благодарение на това, че – образно казано – тенджерата е имала похлупак, който сега е изхвръкнал, сиреч само насилието е крепяло държавата. Сега с особена острота се чувства нуждата от нова обединяваща идея, но не като „реалния социализъм“ и не като „единното християнско царство“. Трябва да се намери наистина нещо ново, но то още не е измислено.

– Следователно трябва да се познава добре миналото...

– Всяка човешка общност живее благодарение на своето минало. Който няма минало – той няма и бъдеще. Това американците никак не искат да го разберат... Идвам до извода, че в страните от Запада постепенно се губи чувството за история. В този смисъл най-голямото предимство на българите е тъкмо в живото чувство на хората за история. Аз преподавах 17 години история на Източна Европа в Университета на Венеция. Имах възможност да следя как се развиват възприятията на студентите. Както съществува перспектива в пространството, така съществува и перспектива във времето. Ако тази перспектива бъде разрушена, не може изобщо да има човешко общество, поне в този смисъл, в какъвто е съществувало досега. В идеалната система на ценностите, която все още не е изградена, чувството за история заема най-важното място.

Но във времена, когато се разпадат империи, настъпва неизбежна преоценка на ценностите и това най-силно засяга младите хора...Сектите, които идват от Америка, намират прием сред младите хора именно поради търсенето на нова система на ценности и наличието на явен вакуум. Но какво пише върху банкнотата на американския долар: „Ние вярваме в Бога“. Бизнес плюс религия. С добавка от секс и насилие. Подобно съчетание за нас е неприемливо.

Сектите всъщност представляват икономически интереси, които са зле прикрити. За да завладеят икономическото пространство, някои сили старателно се стремят да внесат душевен смут и объркване сред хората и главно сред младежите. В Италия подобна ситуация като у вас съществува от 20-ина години. Една частна телевизия излъчва среднощно предаване подназвание „Плейбой шоу“. На него се показва нова издание на Библията на италиански. И „Плейбой“ се продава, и Библията се продава. Всичко се прави, за да върви продажбата. Ала не всичко на този свят се купува и продава! За мен лично подобно съчетание е доста странно.

– Какъв е Вашият опит в диалога със сектите?

– Заради особеностите на нашия италиански темперамент те имаха по-малък успех, отколкото във Франция например или напоследък в източноевропейските страни. Помогна ни чувството за история. Ние в Италия сме виждали всичко и не приемаме всичко насериозно, а с лек присмех: „Хайде де, това вече сме го виждали неведнъж...“. Известно е, че италианският фашизъм не е като немския. У нас капиталистическият ред съдържа ясни следи от реалния социализъм в държавната администрация. В Древния Рим е имало всякакви религии и поклонници, но те съжителствали мирно. Традицията на търпимостта е наше историческо достояние.

– Гостите на София се удивяват, че в центъра на днешния град, както се разхождат по улицата, изведнъж на няколко метра под земята, преминавайки през подлеза, пристъпват само десетина крачки и попадат в Древна Сердика. Разлика във времето от 14 столетия!

– Струва ми се, че и у нас претенциите на сектите бързо предизвикват у нашите младежи пробуждане на тяхната генетична памет. На младите почва да им се струва, че всичко, което им говорят, е познато, унаследено. Те не го чуват за първи път, а си го спомнят... Преди няколко години в Италия имаше предложение до Висшия съвет на народното просвещение да се отмени преподаването на история в училищата. Да бъде изучавана само съвременността. Това предложение бе отхвърлено, но само с няколко гласа разлика при обсъждането. Обичам да обяснявам на своите студенти, че в Древна Гърция има две сродни понятия: „политес“ (гражданин– човек, който живее съобразно изискванията на обществото) и „идиотес“ (частно лице, отделен гражданин, несведущ човек)

С проф. Джираудо разговаря Илия Пехливанов

              "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 29/ноември 2008 г.