Общобалканска почит

И гърците славят Рилския чудотворец

Изследванията на проф. Димитриос Гонис

В дните около Рождество Христово през 2001 г. Свети-Климентовият университет в София удостои с научната степен „доктор хонорис кауза“ атинския богослов Димитриос Гонис. Неговото академично слово на промоцията бе на тема „Св. Йоан Рилски и гръцката агиографска и литургическа практика“. Проф. Димитриос Гонис чете лекции в Атинския университет по история на православните славянски църкви. Изследва книжовните връзки между славяните и гърците през Средновековието и Възраждането. Автор е на повече от 80 книги и статии в тази научна област. Чрез тях за първи път са представени светците на Българската православна църква.

Св. Йоан Рилски е първият български светец, комуто е посветена книга в Гърция, издадена през 1996 г. В същото време за руски и сръбски светци на гръцки език са отпечатани десетки книги. Редом с тях книгата за Св. Йоан Рилски се превръща и в учебник за богословите в университета. Почитта към Рилския пустиножител започва през XIX в. В 1819 г. той е включен в сборник с жития на светци (синаксар), съставен от св. Никодим Светогорец. През 1895 г. е включен във Великия синаксарий на Константин Дукакис; също и във Великия синаксарий на Виктор Матеус през 1950 г., а в наши дни – в сборник на архимандрит Николай Протопапас. В школата на о-в Халки йеромонах Дамаскин Рилски превежда житието на св. Йоан Рилски от изданието на Неофит Рилски, осъществено през 1836 г. в Белград.

Три служби са посветени на св. Йоан Рилски. Първата слухба е смесена – гръцка и църковнославянска. Създадена е от митрополит Константин Типалдос-Яковатос, директор на школата на о-в Халки от 1844 до 1864 г. Той има слабост към църковнославянския език и поканва Неофит Рилски да чете лекции в школата. Там е традиция да се води съвместна литургия – от едната страна на църквата пее хор на гръцки език, а от другата – хор на църковнославянски език. Тази служба е съхранена в родината на Яковатос – о-в Кефалония в Йонийско море, близо до о-в Керкира (Корфу), където той се премества да живее, след като е бил принуден да напусне школата. Очевидно е взел със себе си архивите. Втората служба е написана през 1860 г. в манастира „Ватопед“ на Атон, където е на покой бившият одрински митрополит Григорий Византиец. Той също има голяма слабост спрямо Св. Йоан Рилски. По-рано той е митрополит на Тивериупол (Струмица) и оттам изглежда познава българската православна традиция. Следва да се подчертае, че тази служба се създава след събитията във Вселенската патриаршия през 1860 г. Автор  е монахът Яков Неаскитски.

Третата служба е написана от Александър Мореатидис през 1917 г., по време на Първата световна война. В нея се подчертава българският произход на св. Йоан Рилски, докато в службата на Неаскитски се споменава само планината Рила. В синаксария на Дукакис е предадено величание за  вси светии, които по православния календар се почитат на 19 октомври. От своя страна Виктор Матеус включва в синаксария си тропар за св. Йоан Рилски в неговото първо издание, а във второто – друг тропар. Те са написани от йеромонах Герасим Микрагонянид. Проф. Димитриос Гонис въвежда в научно обращение неизвестни материали от архива на о-в Кефалония. Той приканва български изследователи да го посетят, понеже е напълно достъпен и предлага поле за плодотворни изследвания.

А къде в съвременността може да се чуе наживо величание за св. Йоан Рилски в Гърция? Може да се чуе величание за св. Йоан Рилски в манастира „Кехровуни“ на о-в Тинос, на Цикладите. Това е важно място за поклонение в Гърция, посещавано от хора от целия свят. Всяка година на 19 октомври има бдение, посветено нему. В това светилище днес се съхраняват свети мощи на Рилския светец – неговата дясна ръка. Как е попаднала тя там, по какви пътища и в какво време, си остава загадъчно и недоизяснено.

Проф. Димитриос Гонис е роден в същинска Гърция, далеч от границите с България. Не е обременен от исторически вражди и предразсъдъци. Смее да твърди, че е сравнително най-обективен в представянето на вековните връзки между българската и гръцката църква. Подготвил е книга със съчиненията на д-р Иван Селимински в техния гръцки текст, които се съхраняват в Народната библиотека на Атина. Тя включвапространна студия за неговото творчество и подробен коментар на публикуваните съчинения. Представата за т.нар. „битово“, „фолклорно“ или „простонародно християнство“, също е част от културното наследство на балканските народи. В Гърция „богородичен хляб“ наричат питата, която жените носят при родилката три дни след появата на детето, като я назовават „Св. Богородица“. В нощта след Рождество Христово гърците правят бдение, като сядат на трапеза и вярват, че при тях в този момент седи и самата Божиямайка. Атинският учен е привлечен от делото на пътуващите проповедници, наричани таксидиоти – черноработниците на духовното поприще, без които проповядването на словото Божие и животът на балканските църкви и манастири биха били невъзможни. Негов студент проучва Охридската архиепископия и открива техните значими приноси за укрепване на духовността.

             "За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

                Бр. 29/ноември 2008 г.