Каменна библиотека от Х век

През 1978 г. край гара Равна, на 70 км западно от Варна, българските археолози откриват останки от манастир, построен през втората половина на ІХ век. Той обхваща площ от 8 дка. Разкрити са църква, осветена през 889 г., скрипторий, жилищни сгради, баня. Върху стените им са издълбани 200 каменни надписа и 600 рисунки, което далеч надвишава известното до наши дни на славистичната наука в областта на епиграфиката. Надписите и рисунките са шест вида: рунически знаци; на гръцки език; с латински букви на гръцки език; глаголически; на кирилица; двуезични – на гръцки и старобългарски език. Те нагледно илюстрират началния период от създаването на старобългарската книжнина – първата литература на славянските народи. Рисунките изобразяват езически жреци, символите “кон“ и „кръст“ като белег от драматичната среща на езичеството и християнството на Балканския полуостров, християнски светци като Св. Василий и Св. Алексий, сцената на Възнесението. Върху отломките от варовик са изписани винетки и гравюри, украсявали най-ранните старобългарски ръкописи – със същия размер и начертания, както върху пергамента.

Според археолога Казимир Попконстантинов в този манастир са работели ученици на Кирил и Методий. Планът на църквата точно копира плана на Голямата базилика край Плиска – най-значителния архитектурен паметник от това време на Балканите. Всички сгради на манастира са строени едновременно, което потвърждава наличието на щедри държавни инвестиции. Върху един каменен надпис е упоменат Св. Климент І Римски – третият по ред папа, чийто култ е възстановен през ІХ в. от братята Кирил и Методий. Проф. Фредерик Кортланд от Лайденския университет (Холандия) обобщава заключението на вещи познавачи на старата европейска писменост при едно тяхно посещение на разкопките:

„Материалите, открити в Равна, променят нашите представи за ранната история на славяните“.
Сп. „Куриер ЮНЕСКО“, бр. 9/1983 г.

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

 Бр. 25/ Май 2007 г.