Грамота добро естъ

Княз Борис І освобождава учителите от данъци

Княз Борис I приобщава чрез приемането на християнството „дадения му от Бога народ“ и новосъздадената славянобългарска държава към Европа. Той дава закрила на прогонените от Моравия ученици на Кирил и Методий, осигурява им подслон и условия за плодотворна книжовна работа по превода на богослужебните книги от гръцки на старобългарски език. Те създават училища из цяла България, ограмотяват нови и нови българчета – само учениците на Св. Климент Охридски надхвърлят 3000. Сетне те на свой ред стават учители и сеят семето на славянската писменост.

Нека не се считат длъжни спрямо държавата с друго, освен с грижата да създават грамотни люде! Преди десетина години археолози проучват селище от X век край древна крепост около днешното село Хумата, Разградско. Не откриват никакви следи от каменни сгради или нещо друго по-трайно като градеж. Жителите на това селище по всяка вероятност са били от най-бедните и са живели в землянки. Но сред остатъците от техния бит – керамични съдове, метални острила и прочие, неочаквано са намерени... три метални писалà! Вероятно неизвестен книжовник от Плиска или Преслав е намерил убежище край крепостта и се е трудил здравата! И не е бил по всяка вероятност сам.

Нещо забележително: княз Борис I освобождава всички учители от данъци!

Нека и в чуждестранните университети, когато млади българи се нареждат сред най-добрите студенти още в самото начало на следването си, знаят как княз Борис І е почитал учителите. Според пресмятанията на шуменски археолози през Х век на сто българи около десет души са били грамотни! Нещо изключително затогавашна Европа.

Шишмановият бряст на Царевец

Казват, че в последните дни от отбраната на Търново цар Иван Шишман тръгнал да направи последна обиколка на Царевец. Видял стражите на крепостта, заспали пред голям огън. Умората ги надвила, тъй като през целия ден се сражавали да опазят столицата на българското царство. Царят тихо прошепнал: „Спете, спете още малко в мир“. Взел една от горящите главни, забол я в земята и произнесъл: „Ако тая главня покара зелени листи, пак ще имаме свое българско царство“. Думите му се предавали от уста на уста. След столетия главнята се разлистила, от нея израснал голям бряст и българският народ повярвал, че скоро ще възвърне свободата си.

Говорят също, че и отец Матей Преображенски е ходил да види бряста. Сетне разказвал, че той вече е пуснал зелено клонче. Турската стража гърмяла по него, когато наближавал до дървото. Ала куршумът не го хванал.

(Народно предание от Търновския край)

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник 

Бр. 26/ Ноеври 2007 г.