ПРЕХ­ВЪР­ЛЯЙ­КИ ЛА­МАН­ША

Бо­го­мил­с­ки­ят об­раз на Хрис­тос Ора­ча

се вграж­да в по­е­ма­та на Уилям Лан­г­ланд “Ви­де­ни­е­то на Пе­тър Ора­ча”

Още в 1143 г. Ебер­вин, игу­мен на пре­мон­тан­ци­те в Стайн­фелд до Кьолн. опо­вес­тя­ва с въз­хи­ти­тел­на яс­но­та в ед­но свое пис­мо до Св. Бер­нард за по­я­ва­та на бо­го­мил­с­ки про­по­вед­ни­ци в За­пад­на Ев­ро­па. Гор­но­то пи­ше Ро­бърт Мур в своя кни­га, из­да­де­на през 1977 г. в Ню Йорк.

Ре­ал­на­та бъл­гар­с­ка сле­да в ду­хов­ност­та на Ста­рия кон­ти­нент на­ми­ра нови не­ос­по­ри­ми пот­вър­ж­де­ния.

В ан­г­лийс­ка­та сред­но­ве­ков­на кул­ту­ра и на­род­на ико­ног­ра­фия от­к­ри­ва­ме два об­ра­за, пре­не­се­ни от Бъл­га­рия: сце­на­та със сли­за­не­то на Хрис­тос в ада и сце­на­та, пред­с­та­вя­ща Хрис­тос ка­то орач. Всъщ­ност те ид­ват от твор­ба­та на бъл­гар­с­кия кни­жов­ник поп Ере­мия от края на Х век под над­с­лов “По­вест за кръс­т­но­то дър­во”. По­доб­но при­зе­мя­ва­не на Спа­си­те­ля не е поз­на­то ни­къ­де дру­га­де и през тъм­ни­на­та на ве­ко­ве­те дос­ти­га до­ри до Жан-Жак Ру­со.

В на­ча­ло­то на ХІV в. Уилям Лан­г­ланд пи­ше сво­я­та твор­ба “Ви­де­ни­е­то на Пе­тър Ора­ча”. В ней­на­та ХІХ гла­ва Хрис­тос учи Пе­тър как да оре ду­хов­на­та ни­ва на све­та и как­ви нрав­с­т­ве­ни се­ме­на да сее в нея, ка­то два­ма­та в един момент се сли­ват. По съ­що­то вре­ме то­зи сю­жет се по­я­вя­ва ка­то сво­е­об­раз­но Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во в по­ре­ди­ца изоб­ра­же­ния вър­ху ке­ра­мич­ни плоч­ки от цър­к­ва­та Тринг в Хер­д­фор­шир. Гор­но­то но­ва­тор­с­ки илюс­т­ри­ра първоначалния бъл­гар­с­ки текст на апок­ри­фа. То на­пом­ня и за дру­ги апокрифи ка­то “Ни­ко­ди­мо­во еван­ге­лие”, “Хо­де­не на Бо­го­ро­ди­ца по мъ­ки­те”, “Дет­с­т­во Ису­со­во”.

Уче­ни­ят те­о­лог от Ок­с­форд Джон Уик­лиф под­к­ре­пя гор­но­то в сво­и­те изслед­ва­ния вър­ху сред­но­ве­ков­ни­те ере­си. Осо­бе­но вни­ма­ние пре­диз­вик­ва ви­со­ка­та по­зи­ция на же­на­та в ере­ти­чес­ки­те об­щ­нос­ти и яр­ко­то от­ра­же­ние на те­зи схва­ща­ния в ка­та­ро-про­ван­сал­с­ка­та ци­ви­ли­за­ция.

Всич­ко то­ва е об­с­той­но про­учено от­к­ри­ва­тел­с­ки в док­тор­с­ка­та дисертация на Ге­ор­ги Ва­си­лев, ра­бо­те­на про­дъл­жи­тел­но с по­мощ­та на проф. Ва­сил Гю­зе­лев, проф. Алек­сан­дър Шур­ба­нов, проф. Си­ме­он Ха­д­жи­ко­сев, проф. Ана Хъд­зън от уни­вер­си­те­та в Ок­с­форд, и из­да­де­на през 2001 г. благода­ре­ние на изд. “Ко­ре­ни”, по­лу­ча­вай­ки ви­со­ка оцен­ка и от про­фе­со­ра в Хар­вар­д­с­кия уни­вер­си­тет То­мас Бът­лър.