ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СЛЕД ПОКРЪСТВАНЕТО

През 1991 г. три­ма мла­ди сла­вис­ти от уни­вер­си­те­та в Зал­цбург, Австрия, правят нов нем­ски пре­вод на „Азбуч­на мо­лит­ва“ от Кон­стан­тин Прес­лав­ски — ед­но от най-ран­ни­те твор­би на ста­ро­бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра. То­ва ста­ва под пря­ко­то нас­тав­ле­ние на д-р Ге­ор­ги По­пов от Инсти­ту­та за бъл­гар­ски език при БАН, то­га­ва лек­тор по ста­ро­бъл­гар­ски език в уни­вер­си­те­та. Откри­ти­те от не­го не­из­вес­тни твор­би на епис­ко­па на Ве­ли­ки Прес­лав по та­къв на­чин търсят своя път към но­ва Евро­па.

До­то­га­ва има два нем­ски пре­во­да на „Азбуч­на­та мо­лит­ва“. Пър­ви­ят е дело на из­вес­тния ук­ра­ин­ски пи­са­тел и учен Иван Фран­ко и е нап­ра­вен през 1914 г. Вто­ри­ят е на Волф-Хай­нрих Шмидт (по но­во­бъл­гар­ския пре­вод на проф. Ку­йо Ку­ев)  и е пуб­ли­ку­ван в „Анто­ло­гия на ста­ро­бъл­гар­ска­та литерату­ра“, със­та­ве­на от Дон­ка Пет­ка­но­ва и из­да­де­на през 1979 г. в Бер­лин.

Ви­ли Граф, Емил Щай­нер и Улрих Тай­сен (пос­лед­ни­ят из­да­де през 1991 г. дву­то­мен нем­ско-ста­ро­бъл­гар­ски реч­ник)  пре­веж­дат пря­ко от старобългарски език най-ста­рия за­па­зен пре­пис от ХII век. Те срав­ня­ват — по нем­ски пре­циз­но и доб­ро­съ­вес­тно — пре­диш­ни­те пре­во­ди и тъл­ку­ва­ния на тек­ста. Със­ре­до­то­ча­ват се вър­ху въз­мож­нос­ти­те за ва­ри­ан­ти на от­дел­ни стихо­ве.

Ва­ри­ан­ти­те са по­ро­де­ни от пре­ми­на­ва­не­то на гла­го­ли­чес­кия тек­ст към кирил­ски. Спо­ред чеш­кия учен Р. Нах­ти­гал в аз­буч­ния ред на гла­го­ли­ца­та на 12-о мяс­то пре­ди бук­ви­те „К“ и „Л“ стои бук­ва­та „М“, ко­я­то има чис­ле­на стой­ност „30“. Тък­мо тя съ­дър­жа клю­ча за да­ти­ров­ка­та на пър­во­на­чал­ния тек­ст. Сла­вис­ти­те от Зал­цбург пре­веж­дат 12-ия стих та­ка:

„Ми­на­ли са ве­че 30 ­го­ди­ни, сла­вян­ски на­ро­де, от­как­то всич­ки сте пок­ръс­те­ни.“

Пре­во­да­чи­те от­бе­ляз­ват кри­тич­но, че по­кой­ни­ят из­сле­до­ва­тел на твор­ба­та проф. Ку­йо Ку­ев ни­то вед­нъж не об­ръ­ща вни­ма­ние на то­зи ва­ри­ант в сво­и­те под­роб­ни ко­мен­та­ри от са­мос­то­я­тел­на­та си мо­ног­ра­фия.

Ко­га­то тек­стът ста­ва ки­рил­ски, бук­ва­та „М“ от­па­да и то­га­ва ид­ва на нейно мяс­то в ак­рос­ти­ха бук­ва­та „Л“ ка­то на­ча­ло на из­вес­тния стих:

„лети сега славянското племе към кръщение.“

Сла­вис­тич­на­та на­у­ка е въз­при­е­ла тък­мо то­зи пре­вод на стих 12 от Мо­лит­ва­та.

От своя стра­на сти­хо­ве­те 31-32 до­пус­кат съ­що ва­ри­ан­ти, свър­за­ни с употре­ба­та на двой­стве­но чис­ло. Те или пред­ста­вят об­ръ­ще­ние към Учи­те­ля, или ав­то­рът го­во­ри за сво­и­те два­ма учи­те­ли, си­реч бра­тя­та Ки­рил и Ме­то­дий. Вто­ро­то пот­вър­жда­ва ав­тор­ство­то на прес­лав­ския епис­коп.

Сла­вис­ти­те от Зал­цбург пред­ла­гат съ­що по-то­чен пре­вод на стих 36 — вмес­то „нов“ на­род — „но­во­пок­ръс­тен“.

Пре­во­дът е пуб­ли­ку­ван в сбор­ник от сла­вис­тич­на­та по­ре­ди­ца на универси­те­та.