БО­ГО­МИЛ­С­КА СТЪП­КА НАВ­РЪХ БАЛ­КА­НА

 Ма­ха­ла край про­хо­да Ха­ин­бо­аз па­зи и до днес

сле­да от бо­го­ми­ли­те

Тя е раз­по­ло­же­на встра­ни от т.нар. Иван­ко­ва пъ­те­ка, по ко­я­то нав­ре­ме­то Иван­ко е ми­нал от Юж­на Бъл­га­рия за Тър­нов­г­рад. Там ня­ко­га е има­ло го­ля­мо учи­ли­ще за под­го­тов­ка на бо­го­мил­с­ки све­ще­нос­лу­жи­те­ли. Те са но­се­ли черве­но об­лек­ло за раз­ли­ка от хрис­ти­я­ни­те, об­ли­ча­ни в чер­ни дре­хи. От­там ид­ва и древ­но­то наз­ва­ние на се­ли­ще­то — “Чер­ве­ни­те по­по­ве” или “Чер­ве­ни по­пов­ци”. През Тур­с­ко се на­ри­ча­ло Са­ръ­по­паз­лар­дан.

Се­ло­то има трий­се­ти­на къ­щи, по­ве­че­то за­пус­те­ли. Двай­се­ти­на жи­те­ли са жи­ве­ли там пре­ди две де­се­ти­ле­тия.

Пре­ди да вле­зеш в сел­це­то, вля­во над пъ­тя, още стои над­г­роб­ни­ят ка­мък на поп Бог­дан, ос­но­ва­те­лят на се­ло­то. До­шъл бил от Тър­нов­с­ко. Мно­го бил си­лен и здрав. Ос­вен чер­ве­ни­те си дре­хи, имал чер­ве­на ко­са и чер­ве­на бра­да, за­то­ва е за­пом­нен ка­то “Чер­ве­ният поп”. Още по оно­ва вре­ме нап­ра­вил в село­то ка­мен­на нас­тил­ка. Пос­т­ро­ил и во­де­нич­ка на ре­ка­та в нис­ко­то. До неотдав­на е сто­ял ка­мъ­кът на ог­ни­ще­то му. Сво­ен­ра­вен бил, не об­щу­вал много–мно­го с хо­ра­та от окол­ни­те се­ли­ща. При ня­как­ва сва­да с тях бил убит след из­ма­ма в го­ра­та, въп­ре­ки че бил мно­го си­лен.

Ка­зан­лъш­ки­ят вес­т­ник “Ис­к­ра” в на­ча­ло­то на 40-те го­ди­ни — разпознаваме по пи­са­но­то ре­дак­то­ра Чу­до­мир — пре­да­ва лю­бо­пит­на иг­ра с име­то на се­ли­ще­то. В ня­как­ва кръч­ма на гра­да един мес­тен жи­тел, ка­то го пита­ли от­къ­де е, от­вър­нал, че ид­ва от Чер­ве­ни­те по­по­ве. Ня­ма­ло как смислено да обяс­ни стран­но­то име и бла­го­да­ре­ние на ком­па­ни­я­та му от­не­съл един ху­бав пер­дах в по­ли­цейс­кия учас­тък. При по­ред­но­то пре­и­ме­ну­ва­не на се­ли­ща­та то­ва до­нес­ло и но­во име на ма­ха­ла­та — Жъл­то­поп. От 1934 г. до 1940 г. тя но­си то­ва име, сет­не за три го­ди­ни си въз­в­ръ­ща пре­диш­но­то, мо­же би по­ра­ди пи­са­но­то от Чу­до­мир, ко­е­то пре­пе­чат­ва в.”Мир”. По-къс­но ста­ва от­но­во Жъл­то­поп. Ако се­га го тър­сиш вър­ху кар­та­та на Бъл­га­рия или пък по край­път­ни­те та­бе­ли, ня­ма да го от­к­ри­еш.

Све­де­ни­я­та за се­ло­то са пре­да­де­ни за пръв път в кни­га­та на Ан­тон Гло­гов “Бо­го­мил­с­ко­то уче­ние”, от­пе­ча­та­на през 1935 г. и пов­тор­но из­да­де­на през 1948 г. В пре­дис­ло­ви­е­то й ав­то­рът пи­ше, че преп­ре­да­ва раз­ка­зи­те на своя дядо Дан­чо Гло­гът, кой­то от своя стра­на ги бил чел в ня­как­ва апок­риф­на турс­ка кни­га, сет­не из­чез­на­ла.