БЪЛГАРСКИ ИМЕНА НА АНТАРКТИКА

С Указ № 521 из­да­ден в Со­фия на 14 декември 1994 г. и обнародван в Държавен вестник, бр. 5 от 4 февруари 1995 г., президентът Жельо Желев постановява да се наименува българската научна база на о-в Ливингстън от ар­хи­пе­ла­га Юж­ни Шет­лън­д­с­ки ос­т­ро­ви, Ан­тар­к­ти­ка:

„Св. Климент Охридски“

С Указ № 4, из­да­ден в Со­фия на 10 яну­а­ри 2003 г. и об­на­род­ван в „Държа­вен вес­т­ник” /бр. 6 от 17 яну­а­ри с.г./ пре­зи­ден­тът Ге­ор­ги Пър­ва­нов на ос­но­ва­ние чл. 98, т. 13 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, пос­та­но­вя­ва да се на­и­ме­ну­ват след­ни­те ге­ог­раф­с­ки обек­ти на о-в Ли­вин­г­с­тън от архипелага Юж­ни Шет­лън­д­с­ки ос­т­ро­ви, Ан­тар­к­ти­ка:

Шип­чен­с­ка сед­ло­ви­на, пла­ни­на Тан­г­ра, връх Св Ки­рил, връх Св. Методий, връх Св. Бо­рис, връх Си­ме­он Велики, връх Лев­с­ки, хре­бет Лев­с­ки, нос Бо­тев, нос Са­му­ил, връх Дел­чев, хре­бет Дел­чев, връх Ата­на­сов /ста­ва дума за „ба­ща­та на ком­пю­тъ­ра”/.

Ука­зът е под­пи­сан съ­що от ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля Си­ме­он Сак­с­ко­бур­гот­с­ки и ми­нис­тъ­ра на пра­во­съ­ди­е­то Ан­тон Стан­ков и е под­пе­ча­тан с дър­жав­ния пе­чат.

Бъл­га­рия е член на меж­ду­на­род­но­то обе­ди­не­ние, ко­е­то из­с­лед­ва Ле­де­ния кон­ти­нент, на рав­ноп­рав­ни на­ча­ла с ве­ли­ки­те дър­жа­ви, чи­е­то се­да­ли­ще е в Ар­жен­ти­на.

Ръ­ко­во­ди­те­лят на бъл­гар­с­кия Ан­тар­к­ти­чес­ки клуб доц. Хрис­то Пим­пи­рев е ро­дом от Ляс­ко­вец. Изследователите са предимно учени от  Софийския университет „Св. Климент Охридски“