На­у­ка­та и ети­ка­та – ръ­ка за ръ­ка

 При астрономическата обсерватория

на връх Рожен в Родопите

е съхранен параклисът „Св. Дух“

През юни 1983 г. в Плов­див се свик­ва пъгуошки сим­по­зи­ум. Све­тов­ни уче­ни от различ­ни об­лас­ти на зна­ни­е­то об­съж­дат проб­ле­ми­те на ра­зо­ръ­жа­ва­не­то и пла­не­тар­на­та бе­зо­пас­ност. Те след­ват при­ме­ра на Ал­берт Айн­щайн, Фредерик Жо­лио-Кю­ри и Бер­т­ран Ръ­сел, ко­и­то през 1957 г. в ка­над­с­ко­то рибар­с­ко сел­це Пъ­гу­ош пос­та­вят на­ча­ло на меж­ду­на­род­но дви­же­ние. То­зи път до­ма­кин на сре­ща­та е древ­ни­ят Фи­ли­по­пол.

През сво­бод­но­то от за­се­да­ния вре­ме уче­ни­те са от­ве­де­ни на ек­с­кур­зия в Ро­до­пи­те. Там на връх Ро­жен, сред кра­си­ви по­ля­ни и го­ри, е из­г­ра­де­на модерна ас­т­ро­но­ми­чес­ка об­сер­ва­то­рия. Мяс­то­то е из­б­ра­но нес­лу­чай­но. То­зи връх но­си име­то “Св. Дух”. Има стар па­рак­лис и в на­ча­ло­то на юни вся­ка годи­на край не­го ста­ва съ­бор. При стро­е­жа на об­сер­ва­то­ри­я­та про­ек­тан­ти и стро­и­те­ли са нас­то­я­ва­ли па­рак­ли­сът да бъ­де уни­що­жен. В го­ди­ни­те на държав­ния ате­и­зъм то­ва е из­г­леж­да­ло на­пъл­но ес­тес­т­ве­но. На­мес­ва се сам пред­се­да­те­лят на Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те акад. Ан­гел Ба­лев­с­ки – човек с ши­рок кръ­го­зор, ви­ден об­щес­т­ве­ник, пи­сал на мла­ди­ни сти­хо­ве, по спе­ци­ал­ност ин­же­нер-ме­та­лик, за­вър­шил об­ра­зо­ва­ни­е­то си в Че­хия, с непреста­нен ин­те­рес към ху­ма­ни­тар­но­то зна­ние и из­кус­т­ва­та. Па­рак­ли­сът е за­па­зен, въп­ре­ки че пре­чи на стро­и­тел­с­т­во­то.

Чуж­дес­т­ран­ни­те уче­ни са уди­ве­ни от то­ва един­с­т­ве­но по ро­да си съседство, ко­е­то ня­ма ана­лог дру­га­де по све­та. Ака­де­мик Ба­лев­с­ки от­в­ръ­ща на въп­ро­са, ог­ла­сен от Но­бе­лов ла­у­ре­ат:

“То­ва са два сим­во­ла – на на­у­ка­та и на ети­ка­та. Поз­на­ни­е­то е безгранич­но ка­то Все­ле­на­та, а ети­ка­та е веч­на. За да не се пре­вър­не науката в зло за чо­ве­ка, те – на­у­ка­та и ети­ка­та тряб­ва ви­на­ги да вър­вят за­ед­но, ръ­ка за ръ­ка. На­у­ка­та пре­ди всич­ко тряб­ва да слу­жи на ми­ра и съхра­ня­ва­не­то на жи­во­та вър­ху пла­не­та­та.”

На съ­щия плов­див­с­ки сим­по­зи­ум пред­се­да­тел­ка­та на пъ­гу­ош­ко­то движение До­ро­ти Хо­д­ж­кин, Но­бе­ло­ва ла­у­ре­ат­ка, връч­ва на акад. Ба­лев­с­ки спе­ци­ал­на наг­ра­да ка­то го обя­вя­ва за мъд­рец на Пъ­гу­ош. То­ва приз­на­ние напом­ня за древ­на Ела­да, ко­га­то за мъд­ре­ци са би­ли смя­та­ни оне­зи, ко­и­то дос­ти­га­ли в жи­во­та си до се­бе­ов­ла­дя­ва­не и до най-вис­ша из­тън­че­ност и благо­род­с­т­во на ду­ха.