ГО­ВО­РИМ СТА­РО­БЪЛ­ГАР­С­КИ

 Как хо­лан­д­с­кият про­фе­сор Уйилям Фе­дер

да­де нов жи­вот на Храб­ро­ва­та твор­ба за бук­ви­те

Под ку­по­ла на Св. Кли­мен­то­вия уни­вер­си­тет в Со­фия зву­чи ста­ро­бъл­гар­с­ки език. То­ва ста­ва все­ки път при удос­то­я­ва­не­то на чуж­дес­т­ран­ни уче­ни със зва­ни­е­то “док­тор хо­но­рис ка­у­за”. Рек­то­ри и за­мес­т­ник рек­то­ри сри­чат сло­ва­та от по­чет­на­та гра­мо­та. На ста­ро­бъл­гар­с­ки за­поч­на и ака­де­мич­но­то си сло­во проф. Уи­лям Фе­дер от уни­вер­си­те­та в Ам­с­тер­дам, Хо­лан­дия. Ря­дък слу­чай, кой­то по­каз­ва, че ня­ма мър­т­ви ези­ци, а не­го­во­ри­ми.

Проф. Фе­дер из­ка­за бла­го­дар­ност за сът­руд­ни­чес­т­во­то си със свои ко­ле­ги от ка­тед­ра­та по ки­ри­ло­-ме­то­ди­е­вис­ти­ка на уни­вер­си­те­та. Спо­ред не­го в момен­та те са най-де­я­тел­но­то зве­но в та­зи ос­нов­на об­ласт  на све­тов­на­та славис­тич­на на­у­ка и то­ва е на­пъл­но ес­тес­т­ве­но. Той по­да­ри на ка­тед­ра­та архив от свои пуб­ли­ка­ции по те­ма­та и ко­пия от ста­ро­бъл­гар­с­ки ръ­ко­пи­си в чуж­ди кни­гох­ра­ни­ли­ща на елек­т­рон­ни но­си­те­ли, ко­и­то са труд­но дос­тъп­ни за на­ши из­с­ле­до­ва­те­ли по фи­нан­со­ви или дру­ги при­чи­ни.

Ос­та­ви съ­що и две свои кни­ги, из­да­де­ни не­от­дав­на в САЩ. Ед­на­та представ­ля­ва под­ро­бен тек­с­то­ло­ги­чен ана­лиз на “Прог­лас към еван­ге­ли­е­то” на Кон­с­тан­тин Прес­лав­с­ки, “За бук­ви­те” на Чер­но­ри­зец Хра­бър и “За азбуката” от ано­ни­мен кни­жов­ник. Ком­пю­тър­на гла­го­ли­ца, ки­ри­ли­ца и латини­ца вър­вят съ­сед­но по стра­ни­ци­те на та­зи не­о­бик­но­ве­на кни­га. Въведени­е­то за­поч­ва с бла­го­дар­ност и приз­на­ние към бъл­гар­с­кия учен Ку­йо Мар­ков Ку­ев /1909-1991/, кой­то пос­ве­ща­ва жи­во­та си за про­уч­ва­не на съдбата на ръ­ко­пис­но­то нас­лед­с­т­во от Злат­ния век на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра – “пър­во­из­во­рът на пра­вос­лав­на­та сла­вян­с­ка кул­ту­ра”. За­бе­ле­жи­тел­ни са негови­те уси­лия да ут­вър­ди здра­ва ос­но­ва за на­уч­ни про­уч­ва­ния чрез издирва­не на ръ­ко­пи­си глав­но в рус­ки биб­ли­о­те­ки и ар­хи­ви. Мо­ног­ра­фи­и­те “Чер­но­ри­зец Хра­бър” /1967/ и “Аз­буч­на­та мо­лит­ва в сла­вян­с­ки­те литератури”(1974) за­е­мат по­чет­но мяс­то сред ос­нов­ни­те сла­вис­тич­ни тру­до­ве и слу­жат за ос­но­ва на след­ва­щи на­уч­ни про­уч­ва­ния. Ед­на сре­ща в ка­би­нет 144 на тре­тия етаж в уни­вер­си­те­та е ста­на­ла на­чал­на точ­ка на ед­на дългогодиш­на вдъх­но­ве­на ра­бо­та. Да при­пом­ним, че тък­мо проф. Ку­ев сло­жи на­ча­ло на Меж­ду­на­род­ния ле­тен се­ми­нар за чуж­дес­т­ран­ни бъл­га­рис­ти, от кой­то впос­лед­с­т­вие се ро­ди Меж­ду­на­род­ни­ят ко­лок­ви­ум по старобългаристика. От своя стра­на проф. Фе­дер, кой­то из­б­ра да чев­с­т­ва своята шест­де­сет­го­диш­ни­на имен­но сред пре­по­да­ва­те­ли и сту­ден­ти от кирило­ме­то­ди­ев­с­ка­та ка­тед­ра на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет, пос­ве­ща­ва сво­е­то из­с­лед­ва­не на оне­зи, ко­и­то ще про­дъл­жат съ­ща­та на­со­ка на ра­бо­та и през ХХI век.

Дру­га­та кни­га е из­да­ние на Ук­ра­ин­с­ка асо­ци­а­ция за кул­тур­ни про­уч­ва­ния при Хар­вар­д­с­кия уни­вер­си­тет. В нея е вклю­че­на пър­ва­та пуб­ли­ка­ция на произ­ве­де­ния на Гри­го­рий Фи­ло­соф, ста­ро­бъл­гар­с­ки и ста­ро­рус­ки книжовник от ХI век с круп­но де­ло в ста­ра­та сла­вян­с­ка книж­ни­на. Той бе отк­рит не­от­дав­на от рус­кия учен Ана­то­лий Ту­ри­лов. Пос­лед­ни­ят съ­об­щи за пър­ви път то­ва на ко­лок­ви­у­ма по ста­ро­бъл­га­рис­ти­ка в Со­фия, руб­ри­ка­та “Бъл­га­рис­ти­ка и бъл­га­рис­ти” на в. ”Ан­те­ни” и из­вес­ти сво­ев­ре­мен­но за от­крити­е­то. Пот­вър­ди го и Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ки­ят вес­т­ник “За бук­ви­те – О пис­ме­нехь” в брой 9 от май 1987 г. През 1994 г. най-ста­ри­ят и прес­ти­жен универ­си­тет на Ща­ти­те пред­с­та­ви Гри­го­рий Фи­ло­соф в съв­мес­т­но про­уч­ва­не на мос­ков­с­кия и хо­лан­д­с­кия учен.

На­ми­ра­ме два­ма­та про­лу­ка сред мно­гоб­рой­ни­те раз­го­во­ри с при­я­те­ли и ко­ле­ги за про­дъл­же­ние на стар раз­го­вор. За­пом­нил съм как на ед­но обсъждане проф. Фе­дер из­ра­зи убеж­де­ни­е­то си, че за на­у­ка­та са мно­го по-цен­ни оне­зи, ко­и­то са в меж­ди­ни­те на от­дел­ни шко­ли и кул­тур­ни те­че­ния, поне­же в тях­но­то твор­чес­т­во на­ми­рат от­ра­же­ния мно­го­по­соч­ни яв­ле­ния. Гор­но­то ва­жи и за съв­ре­мен­ност­та ни, ко­га­то жан­ро­ве­те се смес­ват, смес­ват се и вза­и­мо­дейс­т­ват по­меж­ду си и раз­лич­ни идей­ни те­че­ния.

“Тък­мо та­къв е слу­ча­ят и с Гри­го­рий Фи­ло­соф!...” – от­го­ва­ря проф. Федер. Още ед­но ос­но­ва­ние да бъ­де пред­с­та­ве­но хар­вар­д­с­ко­то из­да­ние по по­до­ба­ващ на­чин и в Бъл­га­рия.

На раз­дя­ла проф. Фе­дер на­пи­са ав­тог­раф за чи­та­те­ли­те на ста­ро­бъл­гар­с­ки език. Един ци­тат от Скит­с­кия па­те­рик:

“и ре­че ста­ре­цът: ис­кам уче­ник да бъ­да, а не учи­тел.”

Един дне­шен Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев уче­ник прех­вър­ля ду­хо­вен мост

към тре­то­то хи­ля­до­ле­тие.

***