НЕКА СЕ ПОМНИ
На
старобългарски език – третият класически
език в Европа
след
старогръцки и латински – Свещеното писание е преведено
в
средата на IХ век;
на
английски език – през VIII - ХIV век;
на
френски език – в края на ХI век;
на
немски език – в края на ХII век;
на
полски език – през ХII-ХIV век;
на
унгарски език – в края на ХVI век;
на
италиански език – през ХVII век.
В
Полша и Чехия векове наред литературата се пише на латински език.
Едва в 1537г. се разрешава да се проповядва в църква на полски език
– и то единствено за църквата „Св.
Богородица“ в Краков.
Английските преводи на Библията
съдържат явни следи от богомилско катарското
учение.
Отначало Константин Философ
и брат му Методий превеждат Псалтира и Евангелието с Апостола заедно
с избрани църковни служби, Патерика, и Номоканона (сборник със закони).
По-късно двама монаси-скорописци с прякото участие на Моравския архиепископ
Методий превеждат всички останали книги на Библията без Макавеите.
Те почват работа през м. март и завършват превода в чест на празника
на Св. Димитър Солунски – 26 октомври.
Книжовниците от Преславската
школа разпространяват старобългарския превод на Свещеното писание
в Русия, Сърбия и в други славянски страни, също и в някои неславянски.
По такъв начин е обезсилена триезичната догма, според която Евангелието
може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински. За първи
път Божието слово зазвучава на народен език.
Вградени сме в първоосновите
на еврохристиянската цивилизация.
Справката
направи за Кирило-Методиевския вестник „За буквите –
О
писменехь“ бележитият изследовател на старобългарската книжнина
проф.
Куйо Куев, два пъти почетен доктор
на
Ягелонския университет
в Краков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар