УСЕЩАНЕ ЗА ВЕЧНОСТ

Бъл­гар­с­ка­та на­род­на пе­сен вър­ху злат­на­та пло­ча

на кос­ми­чес­ка­та сон­да “Во­я­д­жър”

ще про­съ­щес­т­ву­ва най-мал­ко 60 000 го­ди­ни

Ста­ва ду­ма за пред­по­ла­га­е­ми­те жи­те­ли, на­да­ре­ни с ра­зум, на ня­коя от планети­те на звез­да­та АС+793888, на­ми­ра­ща се се­га в съз­вез­ди­е­то Мал­ка меч­ка, към ко­я­то по из­чис­ле­ни­я­та на ком­пют­ри­те след око­ло 60 хи­ля­ди години ще дос­тиг­нат  два­та пра­те­ни­ка на Зе­мя­та – “Во­я­д­жър-1” и “Во­я­д­жър-2”, в ко­и­то под 0,08 см алу­ми­ни­е­во пок­ри­тие пъ­ту­ват с 15 км в се­кун­да образи­те, гла­со­ве­те и ше­по­ти­те на на­ша­та пла­не­та.

“Во­я­д­жър-2” бе­ше из­с­т­ре­лян на 20 ав­густ 1977 г., а “Во­я­д­жър-1” – на 1 сеп­тем­в­ри 1977 г. от Кейп Ка­на­ве­ръл. Две­те кос­ми­чес­ки стан­ции ще изследват пок­рай­ни­ни­те на на­ша­та пла­нет­на сис­те­ма, Юпи­тер, Са­турн и техни­те спът­ни­ци. В края на 1987г. “Во­я­д­жър-1” ще пре­ми­не през ор­би­та­та на Плутон, за да се от­п­ра­ви към съз­вез­ди­е­то Зми­е­но­сец. Спо­ред из­чис­ле­ни­я­та “Во­я­д­жър-2” ще на­пус­не Слън­че­ва­та сис­те­ма в сре­да­та на 1989 г., за да продъл­жи пъ­тя си по по­со­ка на съз­вез­ди­е­то Ко­зи­рог. След око­ло 40 хи­ля­ди го­ди­ни и две­те стан­ции би тряб­ва­ло да пре­ми­нат са­мо на 1-2 свет­лин­ни години раз­с­то­я­ние от звез­да­та АС+793888 – кла­си­фи­ци­ра­на от ас­т­ро­но­ми­те ка­то чер­ве­но джу­д­же от спек­т­ра­лен тип М-4. Тя е дос­та по-мал­ка от Слън­це­то и е по-хлад­на, в мо­мен­та от­с­тои на 17 свет­лин­ни го­ди­ни от на­ша­та пла­не­та. По-къс­но има ве­ро­ят­ност стан­ци­и­те да дос­тиг­нат и дру­ги две звез­ди: ДМ+21652 от съз­вез­ди­е­то Те­лец и АС-242833-183 от съз­вез­ди­е­то Стре­лец.

Най-близ­ка­та звез­да до АС+793888 от­с­тои на 6 свет­лин­ни го­ди­ни. Спо­ред пред­ва­ри­тел­ни из­чис­ле­ния око­ло нея се дви­жат ед­на или до­ри по­ве­че пла­не­ти от раз­ме­ра на Юпи­тер и Са­турн.

Тъй ка­то звез­да­та АС+793888 е ве­ро­ят­но мно­го по-ста­ра от Слън­це­то, може да се ока­же, че там е въз­ник­нал ра­зу­мен жи­вот мно­го от­дав­на. Но еволю­ци­я­та на ра­зу­ма не про­ти­ча по един и същ път. Мо­же би ра­зу­мът и техни­чес­ка­та ци­ви­ли­за­ция да са се по­я­ви­ли съв­сем от­с­ко­ро на ня­коя от плане­ти­те на та­зи звез­д­на сис­те­ма. Жи­те­ли­те й, раз­би­ра се, дъл­бо­ко ще се заин­те­ре­су­ват  от Слън­це­то – тях­на­та най-близ­ка звез­да – и от не­го­ва­та планет­на сви­та. Как­во уди­ви­тел­но от­к­ри­тие би пред­с­тав­ля­ва­ла за тях пло­ча­та на “Во­я­д­жър” – по­да­рък от не­бе­то!

Го­ля­ма част от та­зи ин­фор­ма­ция на­у­ча­вах­ме в про­дъл­же­ние на ня­кол­ко не­де­ли под­ред, до­ка­то в един мар­тен­с­ки сле­до­бед все­ки, кой­то е бил пред екра­на в “пъ­ту­ва­не­то с Карл Сей­гън” в цар­с­т­во­то на звез­ди­те, е бил уди­вен, за­ше­ме­тен, раз­тър­сен от бъл­гар­с­ка­та пе­сен.

“ИЗ­ЛЕЛ Е ДЕ­ЛЬО ХАЙ­ДУ­ТИН…”

Тя е за­пи­са­на вър­ху злат­на­та пло­ча, ко­я­то при щас­т­ли­во сте­че­ние на обсто­я­тел­с­т­ва­та мо­же да про­съ­щес­т­ву­ва би­ли­он го­ди­ни. На две­те стан­ции “Во­я­д­жър” ле­тят 118 фо­тог­ра­фии на на­ша­та пла­не­та, на ко­и­то е по­ка­за­но разно­об­ра­зи­е­то от кул­ту­ри, на­чин на жи­вот, ра­бо­та и ве­се­лие при раз­лич­ни­те на­ро­ди. С ди­аг­ра­ми е по­со­че­но раз­по­ло­же­ни­е­то на Слън­че­ва­та си­сет­ма и е обоз­на­че­на на­ша­та пла­не­та; онаг­ле­де­ни са и раз­лич­ни­те ста­дии в раз­ви­ти­е­то на би­о­ло­ги­я­та до по­я­ва­та на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, има сним­ки на мно­го живот­ни и рас­те­ния. Прос­ле­дя­ва се и раз­ви­ти­е­то на тех­но­ло­ги­я­та до по­ле­ти­те в кос­ми­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во. По­ре­ди­ца­та фо­тог­ра­фии за­вър­ш­ва с изображения на хо­ра, за­лез и ци­гул­ка. След­ват поз­д­ра­ви на 55 зем­ни ези­ка.

На пло­ча­та има дъ­лъг за­пис на раз­лич­ни­те ес­тес­т­ве­ни зву­ци на Зе­мя­та, на ней­ни­те жи­вот­ни  и чо­веш­ки съ­щес­т­ва. Не­го­ва­та ав­тор­ка Ан Дра­ян го е нарек­ла “есе в зву­ци”, ко­е­то за­поч­ва с “поз­д­рав” от кит. Чрез зву­ци­те са просле­де­ни  раз­ви­ти­е­то и про­ме­ни­те в би­та на хо­ра­та; пу­кот от огън, се­чи­ва, зву­ци от раз­лич­ни опи­то­ме­ни жи­вот­ни, по­я­ва­та на пър­ви­те ма­ши­ни… излитане на ра­ке­та. Есе­то за­вър­ш­ва със звук от це­лув­ка, плач на бе­бе и потрак­ва­не на ме­ди­цин­с­ки ин­с­т­ру­мен­ти – за да се оз­на­чи, че жи­во­тът продължа­ва…

В те­че­ние на де­сет сед­ми­ци е би­ла под­би­ра­на му­зи­ка за поз­ла­те­на­та плоча, за да бъ­де из­б­ра­но ха­рак­тер­но­то от раз­лич­ни­те му­зи­кал­ни тра­ди­ции, ка­то съ­щев­ре­мен­но са тър­се­ни по­доб­ни нас­т­ро­е­ния, ко­и­то да ги обе­ди­ня­ват.

В кни­га­та си “Ше­по­ти от Зе­мя­та” Карл Сей­гън пи­ше, че умиш­ле­но са под­б­ра­ли му­зи­ка, ко­я­то да из­ра­зя­ва кос­ми­чес­ка­та са­мо­та на чо­веш­кия род в не­го­вия път през ог­ром­ни раз­с­то­я­ния от свет­лин­ни го­ди­ни, през раз­лич­ни ста­дии на ево­лю­ци­он­на­та ис­то­рия.

И пе­сен­та на бъл­га­ри­на Де­льо е час­ти­ца от ог­ром­на­та мъ­ка и стре­ме­жът на чо­ве­чес­т­во­то към поз­на­ние и сво­бо­да. За тях Бъл­га­рия е пла­ти­ла кръ­вен да­нък. Де­льо хай­ду­тин е един от мно­гоб­рой­ни­те за­щит­ни­ци на пра­во­то на все­ки на­род, на все­ки чо­век да има своя вя­ра и език.

Кой е Де­льо хай­ду­тин?

Спо­ред “Ис­то­ри­чес­ки бе­леж­ки” на А. Поп­то­до­ров Де­льо е за­бяг­нал в гора­та по вре­ме на ма­со­во­то по­мо­ха­ме­дан­ч­ва­не на ро­доп­с­ки­те бъл­га­ри през пър­ва­та по­ло­ви­на  на ХVІІІ в. За­ед­но с дру­ги вой­во­ди и въ­о­ръ­же­ни бъл­га­ри сля­зал в Рай­ко­во, за да от­мъс­ти за из­к­ла­ни­те 200 ду­ши, от­ка­за­ли да при­е­мат чуж­да­та вя­ра.

Раз­каз­ват, че бил ро­ден в Бе­ли­ви­до­во, пос­ле на­ри­ча­но Да­ръ­де­ре и Златоград, къ­де­то се сти­ча­ли оце­ле­ли­те не­по­мо­ха­ме­дан­че­ни бъл­га­ри, за да ди­рят спа­се­ния в то­ва за­къ­та­но мяс­то на Ро­до­пи­те.

Дру­го пре­да­ние раз­каз­ва, че Де­льо съб­рал че­та в Ма­ке­до­ния и се за­вър­нал на връх Кос­та­дин, юго­за­пад­но от Да­ръ­де­ре. Там меж­ду че­ти­ри бу­ки има извор на не­го­во­то име – Де­льо­ва во­да. Смя­та­ли го за “куй­рук­лия” (опа­шат). При­пис­ва­ли му свръ­хес­тес­т­ве­ни ка­чес­т­ва: един ро­доп­с­ки Кра­ли Мар­ко, кой­то от­мъ­ща­вал  за “по­чьор­не­ни ду­ши”. В пес­ни­те се твъди, че “кур­шум не го фата”, за не­го из­ле­ли куршум от среб­ро, взе­то от  чрез из­ма­ма. Уби­ли го на велики пе­тък, до­ка­то раз­каз­вал при­каз­ки на за­о­би­ко­ли­ли­те го де­ца.

Не е слу­чай­но, че то­зи бъл­га­рин е ста­нал ле­ген­да, че та­зи пе­сен ще ни над­жи­вее. Ед­ва ли ня­кой е ос­та­нал бе­зу­час­тен пред те­ле­ви­зи­он­ния ек­ран, кога­то е гле­дал фил­ма на Сей­гън.

***

Съ­дър­жа­ние на му­зи­кал­на­та част от поз­ла­те­на­та пло­ча на “Во­я­д­жър”:

Бах: Бран­ден­бур­г­с­ки кон­церт №2 (І част); Ява: “Раз­лич­ни цве­тя”; Сенегал: удар­ни ин­с­т­ру­мен­ти; За­ир: ри­ту­ал­на пе­сен на пиг­мейс­ки мо­ми­че­та; Ав­с­т­ра­лия: хор и то­тем­с­ка пе­сен; Мек­си­ко: “Ел Кас­ка­бел” (“Звън­че­то”); Чък Бе­ри: “Джо­ни Би Гуд”; Но­ва Гви­нея: “До­мът на мъ­же­те”; Япо­ния: флей­та (шаку­ха­чи) – “Ри­сун­ка на щър­ке­ли в гнез­до”; Бах: тре­та Пар­ти­та за со­ло цигул­ка; Мо­царт: “Ца­ри­ца­та на нощ­та” (из опе­ра­та “Въл­шеб­на­та флей­та”); СССР: гру­зин­с­ки фол­к­ло­рен при­пев “Чак ру­ло”; Пе­ру: па­но­ва флей­та; Лу­ис Ам­с­т­ронг: “Ме­лан­хо­лич­ни блу­со­ве”; СССР: азър­байд­жан­с­ки флей­ти; Стравин­с­ки: “Све­ще­на про­лет” (фи­нал); Бах: Пре­лю­дия и фу­га №1 (в до мажор); Бе­то­вен: Сим­фо­ния №5 (І част); Бъл­га­рия: ов­чар­с­ка (?!) песен “из­лел е Де­льо хай­ду­тин”; На­ва­хо: но­щен на­пев; Ан­г­лия: “Въл­шеб­ни­ят танц” (ХVв.); Ме­ла­не­зия: тръс­ти­ко­ви свир­ки; Пе­ру: сват­бе­на пе­сен на не­вес­та­та; Ки­тай: (ч`ин) цит­ра – “Те­ча­щи по­то­ци”; Ин­дия – ра­га; Сле­пи­ят Уили Джон­сън: “Чер­на бе­ше нощ­та”; Бе­то­вен: стру­нен квар­тет №13 “Ка­ва­ти­ка”.

Ста­на за пръв път из­вес­т­но чрез в.”Ан­те­ни” на 6 юни 1984 г.