четвъртък, 15 септември 2011 г.

НОСТАЛГИЯ ПО ВИЗАНТИЯ

                                                                                                                   
По-значимо научно събитие досега България наистина не познава! Около 1200 учени от 46 страни цяла седмица обсъждаха в залите на Свети Климентовия университет  темата „Византия без граници” на ХХІІ-ия международен конгрес за византийски проучвания под патронажа на ЮНЕСКО. Тяхната средна възраст беше под 30 години. Появи се и доклад под заглавие „Носталгия по Византия – мисъл за ХХІ век”. Идеята за мултикултурата и отпадането на религията в нашата съвременност очевидно отслабва – засилва се тягата към духовност, която без многовековния опит на Църквата е невъзможна. А срещата межу християнството и исляма става все по-насъщна за днешна Европа и прави България необходима с нейната драматична история.
Габровското присъcтвие на този престижен форум е напълно естествено. Главен негов вдъхновител и организатор е акад. Васил Гюзелев – европейски признат изследовател на Средновековието, президент на българската Асоциация по византология и медиевистика, пряк потомък на един от първите просветни министри след Освобождението Иван Гюзелев, също  академик. Да добавим и проф. Василка Тъпкова-Заимова, доайенът на конгреса,  по потекло солунянка, свързана с Боженците по линия на своя съпруг проф. Йордан Заимов – една невероятна българка, учудваща с бодростта си за своите 83 години.
Честит бях да видя на екрана в американската зала портрета на Васил Априлов – нали той навремето включва в своята „Денница” старинни печати, византийски монети и миниатюра от Манасиевата летопис редом с печата на Габровското училище. Ако имаше запазен портрет на Спиридон Палаузов, той следваше да бъде показан най-едро сред всичките портрети. През 1852 г. той защищава в Санкт Петербургския университет с отличие дисертация на тема „Векът на българския цар  Симеон”, с което въвежда научното понятие „Симеонов век” и се счита за баща на българската медиевистика. По-късно големият габровец Райчо Каролев обнародва  първото изследване на богомилството. За пръв път на византоложки конгрес заседаваше секция, посветена на ересите и най-вече на следовниците на Боян Мага и Поп Богомил, които подготвят Реформацията в Западна Европа няколко века по-рано, с участието на учени от Франция, САЩ, Полша и България.
За първи път темата „Византия и славяните” имаше преднина в тематиката на конгреса. Само че в обсъжданията участваха малко руски учени, повече имаше от Сърбия и слависти от Гърция, Италия, Великобритания. Дори се появи един мургав славист от Бразилия, та и една славянка, дошла  чак от Австралия.
Да припомним., че в София става ІV конгрес по византология през далечната 1934 година, организиран от проф. Васил Златарски и проф. Богдан Филов, който значително усилва престижа на българската наука, въпреки скорошния държавен преврат и традиционния наш финансов недоимък.
По-многолюдно и значимо събитие се очаква да бъде Световният конгрес в Милано през 2013 г. по повод на 1700-годишнината от обявяването на християнството за официална религия на Византия от император Константин  Велики. Той се предхожда от кръглата годишнина на Сердикийския събор, с който император Галерий малко преди смъртта си обявява веротърпимостта между различните религии, макар да е бил върл гонител на християните. Това бе припомнено и от Президента Първанов, и от кметицата на София Фандъкова за сведение на конгресистите. В скоро време това събитие ще бъде ознаменувано с нов момумент срещу паметника на Вазов. Някои предлагат и сегашния булевард „Цариградско шосе” да приеме името на Константин Велики. Нали негово е откровението „Сердика е моят Рим”...
Оценката на водещи хуманитаристи като Дмитрий Лихачов, Клод-Леви Строс, Андре Малро и други, че ХХІ век следва да даде превес на духовността – иначе цивилизацията ни ще загине намира понастоящем внушително потвърждение откъм България.