Кавал в Британския музей
Трима габровски работници ваяха паметник на Левски 

Дар за Мерсия Макдермот от майсторите на Габровския Левски

Цели 40 години (ни повече – ни по-малко) трима габровски работници ваяха паметник на Левски в гората между парка „Етъра“ и Соколския манастир. Вървиш нагоре край реката – и изведнъж до изоставена сграда на някогашна гайтанджийница, под дървен навес, съзираш голяма бяла фигура на Апостола! По пътя минаваха много хора – луди, пияни запенени, всякакви минаваха. Никой не хвърли камък към него. Нито да го одраска или да го нацапа с нещо.

 Невероятното по рода си допитване водеше до разни отговори, от които най-запомнящ е следният: „Тези хора или са много луди – или са прави! Едно от двете...“. Двамата братя Кою и Любен Янкови, подпомагани от Тодор Ташков, родом ямболлия, търсеха помощ отвсякъде. Дадоха им гипс безплатно от една фабрика: „Щом е за Левски...“. Арматура дадоха други. Турци, копаещи канавка край пътя, помогнаха да се пренесе едно скеле. Академичните скулптори възприемаха високомерно тези усилия.

 А без височайше разрешение на Съюза на българските художници паметникът не можеше да оживее в камък или бронз под букаците над манастира. Бай Кою не се умори да търси съдейници (дума от речника на Дякона) и сред писателите. Емилиян Станев поощри тримата, но само на думи.  Николай Хайтов отложи писането на роман за Левски въпреки обявеното си неведнъж намерение и зарочна да търси гроба му, не стори и той нищо в подкрепа. Тончо Жечев пък се отнесе съвсем отчуждено и обидно. Отиде да види Габровския Левски, без да се бави много, Мерсия Макдермот, чужденката. Сетне на чист български език тя написа: ...........

Автограф на М. Макдермот, в. „Антени“, бр. 7, 14 февруари 1979 г.

 Тримата ваятели преживяха тогава звезден миг на признание. Те подариха на Мерсия един кавал с изписан грижливо върху него благодарствен надпис. Същият този кавал понастоящем се пази в хранилищата на Британския музей. Единственото по рода си свирило край египетските мумии и шумерските клинописи, където се пази и Четвероевангелието на цар Иван Александър. Предаде го заедно с богата колекция от български шевици пенсионираната преподавателка в Историческия факултет на Свети-Климентовия университет.   

По същото време тя стана и чуждестранен член на Българската академия на науките. Няколко години по-късно по решение на Академичния съвет с пълно единодушие докторът на историческите науки Мерсия Макдермот бе провъзгласена за „почетен доктор“ („доктор хонорис кауза“) заради нейните изключителни заслуги в областта на българистиката.

в. За буквите - О писменехь , бр.39, май 2013г.

ГАБРОВО ПРЕЗ 7О-ТЕ

 Очерк на Мерсия Макдермот в английско списание

Видната съвременна българистка проф. д-р Мерсия Макдермот неотдавна навърши 87 години. Тя живее понастоящем в английското градче Уортинг, северно от Лондон на брега на Ламанша. Есенният брой за 2012 г. на списание, издавано от Асоциацията „Уйлям Морис”, публикува неин пространен очерк за Мерсия Макдермот под заглавие „Заводи подкрепят изкуството и възможностите за развлечение:  възспоминания за социалистическа България.

 Специално за читателите на в. „100 вести”авторката предостави копие от този очерк.

 Преди 40 години един български журналист ми подари материали за Габрово и илюстрована картичка с картината „Васил Априлов и габровски първенци даряват за ново училище”. Това възбуди у мен интерес да видя самата картина. Преди това бях при  художника Цанко Лавренов в неговия софийски дом.

Заедно с моя приятелка – деятел на английските профсъюзи посетихме тогавашния Електротелферен завод „Подем” в северната промишлена зона на града. В приемната на завода  ни показаха картината, поставена в специална витрина пред панорамен изглед на възрожденско Габрово. Разгледахме с удивление и каменната стена в двора, върху която са изсечени ключови събития от българската история от основаването на българската държава през 681 г. до наши дни, древни сентенции и стихове на видни български поети. Това наистина е твърде необичайно и значимо за един завод, красиво и вълнуващо. Изказахме своето възхищение пред домакините, а те скромно отвърнаха, че това е присъщо  за габровските работници, които са предприемчиви по природа  и пълни с всякакви подобни идеи.

В града е построен внушителен Дом на културата. Негов автор е архитектът Карл Кандулков,  председател на градския народен съвт, който през своята младост като студент в Германия попада като затворник в концентрациония лагер „Бухенвалд” и успява да избяга оттам при един масов разстрел. Трудно е той да  бъде  намерен в своя кабинет, понеже непрестанно обикаля града със свои нои проекти в ръка.

Една от неговите най-необикновени идеи е да преустрои бивша фабрика като международен Дом на хумора!

Тук вече се уреждаше биенале на хумора и сатирата и карнавал, в чието начало, естествено, върви кукла на огромна котка – символът на Габпово,  с двамина мъже отстрани, а нейната  опашка се отрязва ритуално под всеобщи радостни възгласи. Аз и моята дъщеря Александра бяхме сред първите посетители на Дома. Разгледахме току-що откритите изложби и галерии в него и получихме честта да се разпишем на първата страница в Книгата за почетни гости.

Видимо през 70-те години  Габрово изглежда беше образец за другите български градове и се доближаваше до моята собствена представа за един социалистически град, отколкото само място за развлечение и забавление. Завод „Подем” и Домът на хумора не бяха изолирани примери за това. Целият град беше обзет от нови идеи и  самочувствие. 

Стремежът към новото обаче не означаваше да се забрави старото. Съхранен бе един стар  квартал в центъра на града с часовникова кула.  Стари занаяти оживяха в етнографски парк  със стари къщи и работилници, в който посетителите  можеха да видят воденичари, златари, обущари и много други майстори, които работят с традиционни инструменти и техника, включително падаща вода. На всичко отгоре тук дори имаше двойка от котките Манкс – подарък от Спикера на парламента на о-в Мен в Ирландско море Джордж Керуиш, който бе посетил официално Габрово със своята съпруга.

А какво собствено .се случи след всичко това, че капитализмът се върна отново в България, аз самата не знам, но  се боя, че не е на добро. Възвърна се безработицата.  Високо образовани млади българи тръгват да търсят препитание в чужбина.

Извлечение от очерка направи със свои думи Илия Пехливанов.