ПОБЕДАТА НА КРЪСТА 
В КАЛЕНДАРА

Княз Бо­рис I, въ­вел се­бе си и „да­де­ния му от Бо­га на­род“ в но­ва­та хрис­ти­ян­с­ка вя­ра, е ка­но­ни­зи­ран сво­ев­ре­мен­но за све­тец на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва. По пра­ви­ла­та на цър­к­ва­та – спо­ред хи­по­те­за­та на сръб­с­ка­та славис­т­ка проф. Рад­ми­ла Ма­рин­ко­вич и на­ша­та пи­са­тел­ка и спе­ци­а­лис­т­ка по бал­ка­нис­ти­ка проф. На­деж­да Дра­го­ва – е би­ло със­та­ве­но жи­тие. То може да се въз­с­та­но­ви по от­дел­ни не­го­ви час­ти, вгра­де­ни в дру­ги твор­би от по-къс­но вре­ме. В ед­на от тях има оп­ре­де­ле­ни­е­то „то­зи ди­вен юно­ша Бо­рис“ – об­раз, оп­рав­дан от све­жест­та на но­ва­та ре­ли­гия. Та­ка е представен и в из­вес­т­ния об­раз в Учи­тел­но­то еван­ге­лие, за­па­зе­но в рус­ки пре­пис от ХII век, съх­ра­ня­ван в Дър­жав­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей в Мос­к­ва.

Оказ­ва се, че в то­га­ваш­ния цър­ко­вен ка­лен­дар е би­ла впи­са­на и победата на княз Бо­рис над въс­та­налите бо­и­ли, ко­и­то се опит­ват да въз­вър­нат ези­чес­т­во­то. Рус­ки­ят из­с­ле­до­ва­тел Ана­то­лий Ту­ри­лов обнародва не­от­дав­на све­де­ния от Ме­се­цос­ло­ва на сръб­с­кия апос­тол-евангелие, пи­са­н в края на ХIII в. или в на­ча­ло­то на след­ва­щия ХІV в. и съх­ра­ня­ва­н в Биб­ли­о­те­ка­та на Рус­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те в Санкт Петер­бург (За­пад­ноев­ро­пейс­ки от­дел, Ђ680). На лист 263 под да­та­та 28 март е за­пи­са­на па­мет за чу­дот­во­ре­ца отец Ила­ри­он и по­бе­да­та на българ­с­кия княз Ми­ха­ил с кръс­та.

Из­г­леж­да ста­ва ду­ма как княз Бо­рис е но­сел кръст на гър­ди­те си в сраже­ни­е­то с ме­теж­ни­ци­те. По­бе­да­та на кръс­т­но­то зна­ме­ние е пре­дава­но от ви­зан­тийс­ки­те хро­нис­ти не­вед­нъж. Нап­ри­мер ис­то­ри­кът Те­о­фан пи­ше:

„Ос­та­ва из­вес­т­но пок­ръс­т­ва­не­то и то­ва пре­диз­вик­ва въс­та­ние на целия на­род. Бо­рис с под­к­ре­па­та на нем­но­го­чис­ле­ни съ­рат­ни­ци раз­би­ва ме­теж­ни­ци­те, а ос­та­на­ли­те ве­че не тай­но, а съв­сем яв­но обръ­ща в рев­нос­т­ни хрис­ти­я­ни“.

По вся­ка ве­ро­ят­ност праз­ну­ва­не­то на по­бе­да­та над езич­ни­ци­те е устано­ве­на още при­жи­ве на княз Бо­рис, до­ка­то той е бил мо­нах – един­ст­вен в Ев­ро­па слу­чай за вла­де­тел, на­пус­нал доб­ро­вол­но прес­то­ла.

Спо­ред „Жи­ти­е­то на Св. Кли­мент“ от Те­о­фи­лакт Ох­рид­с­ки княз Бо­рис I ос­во­бож­да­ва всич­ки кни­жов­ни­ци, ху­дож­ници и учи­те­ли от вся­ка­къв вид да­нъ­ци към дър­жа­ва­та.

*  *  *

До­да­тък. Йо­ан Ек­зарх Бъл­гар­с­ки се упо­ме­на­ва един­с­т­вен от бъл­гар­с­ки­те свет­ци в рус­ки ръ­ко­пи­си от ХI-ХII век, ко­и­то се съх­ра­ня­ват днес в Рус­кия дър­жа­вен ар­хив за дър­жав­ни ак­то­ве в Мос­к­ва, в Биб­ли­о­те­ка­та на Московска­та си­но­дал­на ти­пог­ра­фия. Не­го­ва­та па­мет е из­вес­т­на съ­що и по печатно еван­ге­лие №1, а съ­що и в бъл­гар­с­ки апос­тол-еван­ге­лие от ХIII в. в сбир­ка­та на Бел­г­рад­с­ка­та на­род­на биб­ли­о­те­ка (КМЕ, т. 2, с. 171), унищо­же­но по вре­ме на вой­на­та през 1941 го­ди­на. Въз­мож­но е да­та­та да е пос­та­ве­на през м. юли по по­вод наз­на­ча­ва­не­то на Йо­ан През­ви­тер за ек­зарх на Ве­ли­ки Прес­лав или по­ра­ди бли­зост с да­та­та, на ко­я­то спо­ред приписката на Ту­дор Док­сов е по­чи­нал княз Бо­рис Пър­ви.

„Как­то по­каз­ва про­уч­ва­не­то на ис­то­ри­чес­ка­та си­ту­а­ция във Ве­ли­ка Мо­ра­вия и Пър­во­то бъ­лгар­с­ко цар­с­т­во – пи­ше Ана­то­лий Ту­ри­лов в сп. „Старо­бъл­га­рис­ти­ка“, – пе­ри­о­ди­те за ус­та­но­вя­ва­не на сла­вян­с­ки­те нацио­нал­ни кул­ту­ри през епо­ха­та на Сред­но­ве­ко­ви­е­то, свър­за­ни с въвежда­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то, ка­то ця­ло се ха­рак­те­ри­зи­рат с по­ви­ше­на твор­чес­ка ак­тив­ност от стра­на на съз­да­те­ли­те на но­ви­те ци­ви­ли­за­ции, с тър­се­ния и пос­ти­же­ния, ко­и­то по-къс­но не по­лу­ча­ват раз­ви­тие. Дос­та­тъч­но е тук да се при­пом­ни блес­тя­що­то хим­ног­раф­с­ко твор­чес­т­во на Ки­ри­ло-Мето­ди­ев­и­те уче­ни­ци, от­к­ри­то и из­с­лед­ва­но от бъл­гар­с­ки­те уче­ни през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия.“

Ки­ри­ли­ца в Сло­ваш­ко. Най-го­ле­ми­ят син на цар Иван Вла­дис­лав – последни­ят вла­де­тел на Пър­во­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во, на име Пре­си­ан, e слабо поз­нат ка­то лич­ност на Бъл­гар­с­ко­то сред­но­ве­ко­вие. Не­у­дос­то­ен с мяс­то вър­ху прес­то­ла в Ох­рид, той по­па­да сред двор­цо­ви­те кръ­го­ве на Кон­с­тан­ти­но­пол и взе­ма учас­тие във вът­реш­но­по­ли­ти­чес­ки­те бор­би на Визан­тия в на­ча­ло­то на ХI век. Ре­ал­но той е един­с­т­ве­ни­ят бъл­га­рин, кой­то е мо­гъл да ста­не ви­зан­тийс­ки им­пе­ра­тор! То­ва оба­че пре­мъл­ча­ват и византийс­ки­те, и бъл­гар­с­ки­те ле­то­пис­ци.

През 1951 г. в Ми­ха­лов­це, Из­точ­на Сло­ва­кия, е от­к­рит над­г­ро­бен надпис с ки­рил­с­ки бук­ви. Той е пуб­ли­ку­ван дос­та по-къс­но, ед­ва през 1983 г., в праж­ко­то спи­са­ние „Сла­вия“ от не­го­ви­я от­к­ри­ва­тел В. Тка­дъл­чик. Има изоб­ра­зе­на гла­ва с ко­ро­на. В пре­вод гла­си:

„Тук ле­жи княз Пре­си­ан,
[ро­ден] в го­ди­на­та 6505 /996-997 сл.Хр./,
почи­нал в го­ди­на­та 6569 /1060-1061 сл.Хр./“.

Из­к­лю­че­но е да ста­ва ду­ма за ня­кой мес­тен княз от днеш­на Словакия. Име­то Пре­си­ан е пра­бъл­гар­с­ко. Спо­ред един до­ку­мент за Спишкия ма­нас­тир бъл­га­ри в Сло­ва­кия са жи­ве­ли и през ХIII век.

Оказ­ва се, че след 1030 г. мо­на­хът Пре­си­ан, ма­кар и сляп, ус­пя­ва да избя­га от Ви­зан­тия, без да се до­мог­не до им­пе­ра­тор­с­ки прес­тол.

На­ход­ка­та е един­с­т­ве­ни­ят ки­рил­с­ки над­пис,

от­к­рит в зе­ми­те на за­пад­ни­те сла­вя­ни.

Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София

НИ­ТО ИЗ­ТОК – НИ­ТО ЗА­ПАД

Княз Борис I като европейска личност
в оценката на хърватския историк Степан Радич

Хър­ват­с­ки­ят ис­то­рик и пуб­ли­цист Сте­пан Ра­дич, един осо­бе­но де­я­те­лен бал­кан­с­ки кни­жов­ник, из­да­ва през 1913 г. кни­га­та „Въз­ро­де­на Бъл­га­рия“, ко­я­то съ­дър­жа ред­ки оцен­ки за бъл­гар­с­кия на­ци­о­на­лен ха­рак­тер и при­но­са ни в ев­ро­пейс­ка­та ис­то­рия и кул­ту­ра.

„Княз Бо­рис I ос­но­вал бъл­гар­с­ка цър­к­ва, на­пъл­но не­за­ви­си­ма и от Рим, и от Ца­риг­рад. То­ва е да­леч по-важ­но и от са­ми­те бъл­гар­с­ки по­бе­ди над ун­гар­ци­те на се­вер и над гър­ци­те на юг… Не­за­ви­си­мост­та на църквата имен­но е она­зи бляс­ка­ва бъл­гар­с­ка доб­ро­де­тел, а съ­от­вет­но и пре­дим­с­т­во, на ко­е­то бъл­га­ри­те най-ве­че тряб­ва да бла­го­да­рят за своята по-къс­на мощ и ве­ли­чие… Бъл­га­ри­те … са би­ли ви­на­ги ед­нак­во бли­зо, а ко­га­то е би­ло не­об­хо­ди­мо – и ед­нак­во да­ле­ко, и от Рим, и от Цариг­рад, и от ка­то­ли­чес­кия па­па, и от Все­лен­с­кия пат­ри­арх.“

„Бъл­га­рия е би­ла щас­т­ли­ва да на­че­не своя жи­вот не са­мо с терито­ри­а­лен раз­мах, а и с из­ця­ло са­мос­то­я­те­лен ду­хо­вен по­рив. Плод на та­зи ду­хов­на са­мос­то­я­тел­ност са прос­вет­ни­те ог­ни­ща, из­г­ра­де­ни из цяла­та стра­на от Св. Кли­мент. По-къс­но по вре­ме на Тър­нов­с­ка­та книжов­на шко­ла бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща – спо­ред дос­то­вер­ни дан­ни – са би­ли на съ­що­то рав­ни­ще, на ко­е­то са се из­диг­на­ли 200 го­ди­ни по-къс­но нем­с­ки­те учи­ли­ща.“

„Бъл­га­ри­те са ис­то­ри­чес­ки на­род в ис­тин­с­кия и пъ­лен сми­съл на тази ду­ма. И в та­зи на­ша Ев­ро­па те не са в ни­ка­къв слу­чай при­шъл­ци, а са връс­т­ни­ци на фран­цу­зи­те и ан­г­ли­ча­ни­те, съ­пер­ни­ци на ста­ри­те гър­ци, а днес са бо­жии от­мъс­ти­те­ли на ос­ман­ли­и­те.

На вся­ка крач­ка в та­зи жи­ва ис­то­рия се от­к­ри­ва,
че пър­ви­ят еле­мент на на­род­но­то ос­во­бож­де­ние

е сил­на­та и жи­ва на­род­на прос­ве­та –

и учи­лищ­на, и кни­жов­на.“

 Илия Пехливанов - Веселете се небеса - 2017 г. София

ПОБЕДАТА НА КРЪСТА – В КАЛЕНДАРА

Княз Бо­рис I, въ­вел се­бе си и “да­де­ния му от Бо­га на­род” в но­ва­та хрис­ти­ян­с­ка вя­ра е ка­но­ни­зи­ран сво­ев­ре­мен­но за све­тец на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва. По пра­ви­ла­та на цър­к­ва­та – спо­ред хи­по­те­за­та на сръб­с­ка­та сла­вис­т­ка проф. Рад­ми­ла Ма­рин­ко­вич и на­ша­та пи­са­тел­ка и спе­ци­а­лис­т­ка по бал­ка­нис­ти­ка проф. На­деж­да Дра­го­ва – е би­ло със­та­ве­но жи­тие. То мо­же да се въз­с­та­но­ви по от­дел­ни не­го­ви час­ти, вгра­де­ни в дру­ги твор­би от по-къс­но вре­ме. В ед­на от тях има оп­ре­де­ле­ни­е­то “то­зи ди­вен юно­ша Бо­рис” – об­раз, оп­рав­дан от све­жест­та на но­ва­та ре­ли­гия. Та­ка е пред­с­та­вен и в из­вес­т­ния об­раз в Учи­тел­но­то еван­ге­лие, за­па­зе­но в рус­ки пре­пис от ХII век, съх­ра­ня­ван в Дър­жав­ния ис­то­ри­чес­ки му­зей в Мос­к­ва.

Оказ­ва се, че в то­га­ваш­ния цър­ко­вен ка­лен­дар е би­ла впи­са­на и по­бе­да­та на княз Бо­рис над въс­та­ни­е­то на бо­и­ли­те, ко­и­то се опит­ват да въз­вър­нат ези­чес­т­во­то. Рус­ки­ят из­с­ле­до­ва­тел Ана­то­лий Ту­ри­лов об­на­род­ва не­от­дав­на све­де­ния от ме­се­цос­ло­ва на сръб­с­кия апос­тол-еван­ге­лие, пи­са­но в края на ХIII в. или в на­ча­ло­то на след­ва­щия ХVI в. и съх­ра­ня­ва­но в Биб­ли­о­те­ка­та на Рус­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те в Санкт Пе­тер­бург /За­пад­но-ев­ро­пейс­ки от­дел, Ђ680/. На лист 263 под да­та­та 28 март е за­пи­са­на па­мет за чу­дот­во­ре­ца отец Ила­ри­он и по­бе­да­та на бъл­гар­с­кия княз Ми­ха­ил с кръс­та.

Из­г­леж­да ста­ва ду­ма как княз Бо­рис е но­сел кръст на гър­ди­те си в сра­же­ни­е­то с ме­теж­ни­ци­те. По­бе­да­та на кръс­т­но­то зна­ме­ние е пре­да­де­но от ви­зан­тийс­ки­те хро­нис­ти не­вед­нъж. Нап­ри­мер ис­то­ри­кът Те­о­фан пи­ше:

“Ос­та­ва из­вес­т­но пок­ръс­т­ва­не­то и то­ва пре­диз­вик­ва въс­та­ние на це­лия на­род. Бо­рис с под­к­ре­па­та на нем­но­го­чис­ле­ни съ­рат­ни­ци раз­би­ва ме­теж­ни­ци­те, а ос­та­на­ли­те ве­че не тай­ним об­ра­зом, а съв­сем яв­но об­ръ­ща в рев­нос­т­ни хрис­ти­я­ни.”

По вся­ка ве­ро­ят­ност праз­ну­ва­не­то на по­бе­да­та над езич­ни­ци­те е ус­та­но­ве­на още при­жи­ве на княз Бо­рис, до­ка­то той е бил мо­нах – един­с­т­вен в Ев­ро­па слу­чай за вла­де­тел, на­пус­нал доб­ро­вол­но прес­то­ла.

Спо­ред Жи­ти­е­то на Св. Кли­мент от Те­о­фи­лакт Ох­рид­с­ки княз Бо­рис I ос­во­бож­да­ва всич­ки кни­жов­ни­ци, ху­дож­неrци и учи­те­ли от вся­ка­къв вид да­нъ­ци към дър­жа­ва­та.

До­да­тък. Йо­ан Ек­зарх Бъл­гар­с­ки се упо­ме­на­ва един­с­т­вен от бъл­гар­с­ки­те свет­ци в рус­ки ръ­ко­пи­си от ХI-ХII век., ко­и­то се съх­ра­ня­ват днес в Рус­кия дър­жа­вен ар­хив за дър­жав­ни ак­то­ве в Мос­к­ва, в Биб­ли­о­те­ка­та на Мос­ков­-с­ка­та Си­но­дал­на ти­пог­ра­фия. Не­го­ва­та па­мет е из­вес­т­на съ­що и по ти­по-г­раф­с­ко еван­ге­лие №1, а съ­що и в бъл­гар­с­ки апос­тол-еван­ге­лие от ХIII в. в сбир­ка­та на Бел­г­рад­с­ка­та на­род­на биб­ли­о­те­ка /КМЕ 2:171/, уни­що­же­но по вре­ме на вой­на­та през 1941 го­ди­на. Въз­мож­но е да­та­та да е пос­та­ве­на през м. юли по по­вод наз­на­ча­ва­не­то на Йо­ан през­ви­тер за ек­зарх на Ве­ли­ки Прес­лав или по­ра­ди бли­зост с да­та­та, на ко­я­то спо­ред при­пис­ка­та на Ту­дор Док­сов е по­чи­нал княз Бо­рис Пър­ви.

„Как­то по­каз­ва про­уч­ва­не­то на ис­то­ри­чес­ка­та си­ту­а­ция във Ве­ли­ка Мо­ра­вия и Пър­во­то бъ­лар­с­ко цар­с­т­во пише Ана­то­лий Ту­ри­лов в сп.”Ста­ро­бъл­га­рис­ти­ка” – пе­ри­о­ди­те за ус­та­но­вя­ва­не на сла­вян­с­ки­те на­ци­о­нал­ни кул­ту­ри през епо­ха­та на Сред­но­ве­ко­ви­е­то, свър­за­ни с въ­веж­да­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то, ка­то ця­ло се ха­рак­те­ри­зи­рат с по­ви­ше­на твор­чес­ка ак­тив­ност от стра­на на съз­да­те­ли­те на но­ви­те ци­ви­ли­за­ции, с тър­се­ния и дос­ти­же­ния, ко­и­то по-къс­но не по­лу­ча­ват раз­ви­тие. Дос­та­тъч­но е тук да се при­пом­ни блес­тя­що­то хим­ног­раф­с­ко твор­чес­т­во на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­ев­с­ки­те уче­ни­ци, от­к­ри­то и из­с­лед­ва­но от бъл­гар­с­ки­те уче­ни през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия.”