Свободни да умрат

През април 1876-а на път за Дряновския манастир въстаници от търновските села пеят молитвено „Нине отпущаещи”

Илия Пехливанов

Според Светото писание Симеон Богоприимец е дал обет да не умира, докато не види с очите си Божия Син. Това става на празника Сретение Господне, който Българската православна църква чества на 2 февруари. Тогава се пее песнопението „Сега отпущаш твоя раб, Владико” – на старобългарски „Нине отпущаещи твоя раб, Владико”. Изпълнява го проникновено великият Борис Христов.

Според останали живи участници в Попхаритоновата чета, на тръгване от село Мусина за Балкана рано сутринта те развяват българското знаме. Тогава Поп Стефан Трифонов, председателят  на революционния комитет в търновското село Михалци, запява горното с думите:

  „Живи бяхме, храбри момчета, да се видим под българско знаме!”

С него е бил и Даскал Бачо Киро от Бяла Черква, извел навръх празника Преполовение свои невръстни ученици за Балкана. И учителят Тодор Лефтеров от Михалци, с кралска диплома от „Оуенз колидж” в Манчестър. И белочерковският учител Васил Неделчев, прочут като черковен певец. И двамата калоферски марангози, неуспели да довършат резбата на олтара в черквата. И бъдещият летописец на бунтовната пролет Петко Франгов също.

Още на са били застигнати от башибозука, който тръгва по следите им. Не са били чули виковете от  скалите над  манастира край Дряново: ”Даскал Киро, покажи се да те видим!”

Не са чули гърмежа на новите крупови топове, които докарва от Шуменската крепост генерал Фазлъ паша заедно с хилядна редовна войска.

Не са плакали над ослепелия от нещастието с барута войвода.

Не са викали гръмогласно „юря-а-а” в среднощния опит да пробият обсадата в манастирското лозе под командата на поручик Петър Пармаков, завършил военните науки в Одеса.

Но в този момент те вече са се почувствали свободни.

Като тежък сън е отминала вековната робия.

Тайно и полека те са израсли с няколко века /както проникновено  отсъжда скоро след това народният поет Вазов/.

Илюстрация

 „Защитата на Дряновския манастир”.  Худ. Васил Горанов /2016г./

ЧИТАЛИЩЕ ДА ОСНОВАТ

Народна песен от Бяла Черква

Събрали ми са, събрали

трима-четирма даскали

във село Бяла Черкова.

Първият беше – кой беше-

Бачо ви Киро Петрович,

вторият беше Ивончо,

Иванчо - млодо търговче,

третият беше Цанката,

Цанката Дюстабанова,

четвърти беше – кой беше –

Георгито Македончито.

Голям са сговор правили

читалище да основат,

народа да си повдигнат.

Народа да си повдигнат,

мила свобода да търсят.

Че събра Киро и отбра

от село Бяла Черкова

сто и трима млади юнаци,

женени и неженени,

отде по двама, по трима-

от дяда Марча четирма.

На всеки пушка подаде

и ги на талим учеше..

Ах,че ги Киро заведе

във Дряновския манастир!

Киро на Илия думаше:

„Я отвори, Илия джамове

и към гората погледни,

гората-черно чернило,

дали са черни гарвани

или са наште душмани...”

Че отвори Илия джамове

и към гората погледна.

Пушка от гора пукнала,

че си Илия убива...

/Това била първата жертва в битката. Вторият син на дядо Марчо загива, а останалите двама – Иван и Тодор се завърнали в село./

Тази народна песен за битката в Дряновския манастир е изпята от певицата Станка Христова, 57-годишна. Тя я била научила от баба  Гина Владимирова, пяла я в чшталището, ходила с нея и на събор в София. И от майка си я била чувала като малка. Записана е на магнитофон от Илия Пехливанов на 26 февруари 1971 г.