Свободни да умрат

През април 1876-а на път за Дряновския манастир въстаници от търновските села пеят молитвено „Нине отпущаещи”

Илия Пехливанов

Според Светото писание Симеон Богоприимец е дал обет да не умира, докато не види с очите си Божия Син. Това става на празника Сретение Господне, който Българската православна църква чества на 2 февруари. Тогава се пее песнопението „Сега отпущаш твоя раб, Владико” – на старобългарски „Нине отпущаещи твоя раб, Владико”. Изпълнява го проникновено великият Борис Христов.

Според останали живи участници в Попхаритоновата чета, на тръгване от село Мусина за Балкана рано сутринта те развяват българското знаме. Тогава Поп Стефан Трифонов, председателят  на революционния комитет в търновското село Михалци, запява горното с думите:

  „Живи бяхме, храбри момчета, да се видим под българско знаме!”

С него е бил и Даскал Бачо Киро от Бяла Черква, извел навръх празника Преполовение свои невръстни ученици за Балкана. И учителят Тодор Лефтеров от Михалци, с кралска диплома от „Оуенз колидж” в Манчестър. И белочерковският учител Васил Неделчев, прочут като черковен певец. И двамата калоферски марангози, неуспели да довършат резбата на олтара в черквата. И бъдещият летописец на бунтовната пролет Петко Франгов също.

Още на са били застигнати от башибозука, който тръгва по следите им. Не са били чули виковете от  скалите над  манастира край Дряново: ”Даскал Киро, покажи се да те видим!”

Не са чули гърмежа на новите крупови топове, които докарва от Шуменската крепост генерал Фазлъ паша заедно с хилядна редовна войска.

Не са плакали над ослепелия от нещастието с барута войвода.

Не са викали гръмогласно „юря-а-а” в среднощния опит да пробият обсадата в манастирското лозе под командата на поручик Петър Пармаков, завършил военните науки в Одеса.

Но в този момент те вече са се почувствали свободни.

Като тежък сън е отминала вековната робия.

Тайно и полека те са израсли с няколко века /както проникновено  отсъжда скоро след това народният поет Вазов/.

Илюстрация

 „Защитата на Дряновския манастир”.  Худ. Васил Горанов /2016г./