ФРАНТИШЕК ДВОРНИК

Американски славист от чешки произход

Из книгата „Византийската мисия между славяните” / 1970 г./

  

Въ­веж­да­не­то на сла­вян­ска ли­тур­гия и сла­вян­ска пис­ме­ност зна­чи­тел­но доп­ри­на­ся за бър­зо­то и лес­но раз­прос­тра­не­ние на но­ва­та хрис­ти­ян­ска вя­ра в Ру­сия.

Най-рев­нос­тни­те раз­прос­тра­ни­те­ли на сла­вян­ска пис­ме­ност са български­те ми­си­о­не­ри.

Пър­ви­те сла­вян­ски све­ще­ни­ци от Бъл­га­рия прис­ти­гат в Ки­ев ве­ро­ят­но още пре­ди им­пе­ра­тор Ва­си­лий II да раз­гро­ми Пър­во­то бъл­гар­ско цар­ство (1018). Въз­мож­но е ня­кои бъл­гар­ски све­ще­ни­ци да са прис­тиг­на­ли в Ру­сия още с вой­ски­те на княз Све­тос­лав през 972 г., кой­то е раз­бит от византийци­те на бъл­гар­ска те­ри­то­рия и е при­ну­ден да се вър­не об­рат­но в Ру­сия.

След па­да­не­то на Пър­во­то бъл­гар­ско цар­ство по­то­кът от сла­вян­ски све­ще­ни­ци от Бъл­га­рия за Ки­ев­ска Ру­сия зна­чи­тел­но на­рас­тва. Бе­жан­ци­те до­на­сят със се­бе си не са­мо сла­вян­ски ли­тур­гич­ни кни­ги, но и всич­ки творби, въз­ник­на­ли по вре­ме­то на цар Си­ме­он и цар Пе­тър в бъл­гар­ски­те кни­жов­ни шко­ли – Охрид и Прес­лав.

То­ва не­съм­не­но е го­лям при­нос за кул­тур­но­то раз­ви­тие на Ки­ев­ска­та дър­жа­ва.

Кни­ги­те, ко­и­то бе­гъл­ци­те до­на­сят от Бъл­га­рия в Ру­сия, са на­пи­са­ни на цър­ков­нос­ла­вян­ски език. Не­го­ва ос­но­ва пър­во­на­чал­но е ма­ке­дон­ски­ят диалект, от кой­то бла­го­да­ре­ние на ге­ни­ал­но­то де­ло на Кон­стан­тин-Ки­рил и брат му Ме­то­дий се раз­ви­ва блес­тящ ли­те­ра­ту­рен език, пре­вър­нал се в офи­ци­а­лен език на бъл­гар­ска­та цър­ква и бъл­гар­ския ин­те­лек­ту­а­лен елит.

Пре­не­сен от Бал­ка­ни­те в Ру­сия то­зи език ста­ва офи­ци­а­лен

за рус­ка­та цър­ква и ли­те­ра­ту­рен ин­стру­мент

на рус­ки­те об­ра­зо­ва­ни сре­ди.