БАРОН ДЖАКОБИ ОБВИНЯВА
Наложително пояснение към българското
издание на романа „1876” от Гор Видал
За българина годината 1876-a отключва представата за „пиянството на един народ”, когато по
думите на Вазов „за няколко дена .- тайно
и полека – народът порасте с няколко века”.
За американеца това е първата
годишнина от създаването на Щатите, белязана с драматична борба около
президентската власт. Такова е и заглавието на една от поредицата исторически хроники на именития съвременен романист Гор
Видал – сам той наследник на президент.
През 2002 г. издателство „Сиела”
предложи на българския читател този роман в превод на известния наш американист
Йордан Костурков. Последният добавя към
него кратки пояснения относно
особеностите в избирателната систена на Съединените щати. Ала неясно защо той
пропуща да коментира рядката връзка с България, която съдържа
книгата.
Горного е направено в пространното
предисловие и коментарии към руското издание на романа от 1986 г. /Издателство
„Прогрес”, тираж 50 000 екз./ с
оценката, че представените с
реални действащи лица политически нрави в годината на 100-летния юбилей на САЩ
и най-мръсните в историята на страната президентски избори имат остро съвременно
звучене.
ВИДЯЛ С ОЧИТЕ СИ БАРИКАДИТЕ НА
ПАРИЖКАТА КОМУНА, написал и книга за това, след като е прекарал дълги години
като емигрант в Европа, видният американски публицист Чарли Скайлър – незаконен
син на вицепрезидента Алън Бър, се завръща в Америка, за да отрази в пресата
предстоящите избори и големия юбилей. Придружен от своята красива дъщеря Ема
той попада във водовъртежа на бурни социални събития и в компанията на
корумпирани политици. Стремежът му да уреди подходящ брак за дъщеря си и посланически
пост за самия себе си се натъква на непредполагани препятствия.
Героят от гражданската война между
Севера и Юга генерал Грант след два мандата довежда страната до невиждана корупция
и падение на нравите в обществото. Съдбоносно за държавата е властта да премине
от Републиканската в Демократическата партия. За да стане това се прилагат
всякави средства – позволени и непозволени.
Ключова фигура в цялата драма
играе барон Джакоби – посланик на България, дойаен на дипломатическия корпус
във Вашингтон, пребивавал отвъд океана вече
близо половин век!...
По американски своеволно, както
прави това и в другите си романи, Гор Видал не държи сметка, че по същото време
България като европейска държава все още не съществува, за да има и свой
посланик в САЩ.
Всъщност барон Джакоби е взет
назаем от романа на Хенри Адамс
„Демокрация”, придобил голяма известност през тези години.
КАТО ИСТИНСКИ АДВОКАТ НА ДЯВОЛА
той отправя към сенатора Ретклиф гневна филипика:
„Вие, американците, считате себе свободни от действието на всеобщите закони
Отнасяте се с пълно безразличие към миналото. Аз преживях вече седемдесет и пет години и през цялото време –
сред корупция. Самият аз съм корумпиран, само че имам смелостта да си го
призная, а другите не смеят да сторят това. Рим, Париж, Виена, Петербург,
Лондон – всички са корумпирани, а Вашингтон, видите ли, е чист!
Длъжен съм до ви го кажа, че аз през целия си живот не съм виждал
такава корумпирана страна като Съединените щати...
Навсякъде у вас може да се види измамата и на държавата, и на частните лица. Крадат се безбожно пари, укриват се всякакви похищения от държавната
хазна.
Вие, господа сенатори, обичате да декларирате шумно, че вашите велики
Съединени щати, възглавяват цивилизования свят и няма на какво да се поучат от
останалия свят. Наистина вие сте прави, съвършено прави! В това отношение не е
нужен пример за великите Съединени щати.
Но аз безкрайно съжалявам, че не
ще мога да поживея още стотина години. Ако тогава бих могъл да се върна отново
във Вашингтон, аз бих бил далеч
по-доволен, отколкото сега. Кълна се, че тогава Щатите ще бъдат далеч
по-корумпирани, отколкото Рим при Калигула, църквата при папа Лъв Х и Франция
при Регентството.”
Посланикът на несъществуващата по
онова време балканска държава произнася пророчески слова.
Литературният наблюдател на лондонския вестник „Таймс”
открива в свой коментар паралели между описаното в книгата и аферата Уотъргейт,
както и с войната във Виетнам. Това може да изненада и самия автор, доказвайки,
че истинският писател е и провидец. Без особен труд могат да се открият
успоредици между управлението на генерал Грант и управлението на Ричард Никсън.
И в двата случая американската политическа система търпи значителни деформации.
Могат да се добаваят и много по-късни примери за същото.
Добре е горното да го знаят и
онези нашенци, които тръгват да си търсят късмета отвъд Голямата вода...
