Методий или Страхота

Рожденото светско име на славянския първоучител

Иван Г. Панчовски

/Божидар Димитров „Страхота , честният Меодей”. Факсимиле от бр. 1 на в. „За буквите”, 24 май 1979 г.

Появата на българския Кирило-Методиевски вестник в навечерието на 24 май 1979 г. предизвика необичайно  оживление редом с други материали и с публикувания   в него откъс от ръкописна хроника на италиански език, писана  през ХVІІ в. вероятно от архиепископа на София и България Петър Богдан Бакшев, къдeто Методий е наречен СТРАХОТА.

Във в. „Литератерен фронт” акад. Владимир Георгиев своевременно изрази своето мнение, че може би става дума за славянското име на Методий.

 В. „За буквите” продължи темата в бр. 2 от декември 1979 г. със статия на Иван Павлов „ЦЪРХО И СТРАХОТА”.

Писателят Стефан Продев написа есе под заглавие „Нашият Страхота”, което в. „За буквите” препечата от горната статия.

Обзор на предишни и нови публикации по случай 1100-годишнината  от Успението на Св. Методий Славянобългарски направи проф. д-р Иван Г. Панчовски   в „Годишник на Духовната академия”, том ХХVІІІ (LІV), София, 1986.

Предлагаме на читателите най-същевената част от горната статия.

Какво е било светското име  на св. Методий Славянобългарски? 

Бележитите изследователи Дионисий Попович /1750-1828/, Н. П. Туницки и С. В. Троицк предполагат, че светското име на св. Методий било МИХАИЛ.

Това предположение се счита за правдоподобно и се основава на обичая да се дават монашески имена, които да заповат със същата буква с която започва светското име на подстригвания. По-нататък се допуска, че името Михаил било дадено при кръщението на св. Методий в чест на визанийския император Михаил І Рангаве /811-813/, който както е известно от историята на Византия, бил голям почитател на монашеството и ревностен защитник на иконопочитанието; това ще да е инпонирало на благочестивите роднтели на св. Методий.

Въз основа на чешки и италиански документи в най-ново време се предполага, че рожденото име на Св. Методий Славянобългарски е било „СТРАХОТА”. Безспорно е, че в редица документи от ХІV до ХVІ в. монашеските имена на св. Кирил и св. Методий са предадени на славянски, респ. чешки език, с „ЦЪРХО” и „СТРАХОТА”. Ето някои свидетелства:

Може би най-старият подобен чешки източник е „Легенда за св. Людмила” от ХІІІ или ХІV век. В него славянското име „Страхота” се среща редом с Методий за обозначаване на славянския първоучител и просветител от Солун.

В едно съобщение от 1421 г. очевидец разказва, че на 9 март с.г. „денят на светите Страхота и Църхо”, бил екзекутиран свещ. Ан Желиевски, представител на радикалното хусистко крило. Документалният тон на това съобщение свидетелства, чеэ 9 март отдавна е бил утвърден в чешкото съзнание като ден на славянските просветители Страхота и Църхо, отбелязван в католическите чешки календари предимно с имената на светите Кирил и Методий. Тъждеството на Страхота с Методий и на Църхо с Кирил е очевидно.

Известно е съставеното в 1495  г. съчинение „Животът на св. Църхо и Страхота”, което представлява компилация на  по-стари латински легенди.

Известният писател Хавел Жалански (1567-1621) в проповедта си за Ян Хус казва, че Бог е изпратил на чехите „двама апостоли – Църхо и Страхота”.

Недвусмислено са засвидетелствани славянските имена Църхо и Страхота за обозначаване на светите Кирил и Методий от изтъкнатия чешки учен и писател Павел Странски (1538-1657). В своето незагубило научна стойност и до днес съчинение от 1634 г. „Чешката държава”, в неговата шеста глава под надслов „За религиозните промени в църковното управление в Чехия” споменава за св. Методий следното: „епископ с гръцко вероизповедание Страхота, т.е. Метудиус или Методиус” (стр. 168). По-нататък Странски  твърди, че най-старото църковно управление, още от времето на св. Кирил, е по „гръцка или което е същото БЪЛГАРСКА насока” (стр. 189).

Великият педагог Ян Амос Коменски (1592-1670), автор на световно  известната „  „Didactica magna” (”Велика дидактика”), но и на исторически съчинения, в известното си произведение „История на  тежките стълкновения на Чешката църква” споменава още в първата глава Страхота-Методиус като един от основоположниците на Чешката църква. 

В чешките канционали (сборници с духовни песнопения) се среща специален химн за светите  Църхо и Страхота. Има го в „Чешки канционал” от 1683 г., съставен от патриотично настроения свещеник Матей Вацлав Щейер, починал в 1692 г. Възможно е този химн да се е пеел много преди издаването на канционалите. Той е включен и в сборника на заклетия борец срещу Реформацията Антонин Кониаш (1691-1760) и в „Цитара новехо закона” от 1727 г., издаден в Храдец Кралеве (стр. 455-46). В този химн Църхо и Страхота са наречени „патриоти на Чехия и Моравия”, тъй като те първи пренасят от Изтока новата вяра. Подчертано е, че „те много са работили, когато са учели народа” и че духовната им сила ще предпазва хората от всякакви злини.

По повод на публикуванана  от Божидар Димитров ръкописна хроника за Моравската мисия от ХVІ в. акад. Владимир Георгиев писа, че „достоверността на името Страхота получава много по-голяма убедителност и има сериозни основания да се смята, че Кирил и Методий са били български славяни по произход, но византийци по образование”.

Разбира се, не е изключено като вероятно и друго обяснение за обозначаване на името Страхота, употребявано предимно в чешки извори за обозначаване на св. Методий Славянобългарски. „Страхота” може да е превод на славянски език на гръцкото име „Методий” – естествено този превод е неприемлив.

В това отношение от научен интерес е филологическото обяснение на Ян Свобода в речника му  „Старочешките лични имена и нашите фамилии” от 1954 г., в който Страхота е посочен като вариант за превод от латинското „ metus” - страх.

                       „Годишник на Духовната академия”, том ХХVІІІ (LІV), София (1986)

ДЕЯНИЯ МЕТОДИЕВИ

                               От Преслав до Сан Емерам

 Най-старата немска изповедна молитва  е дословен превод от  старобългарски език и  като белязан атом бележи странствуванията на Мора вския архиепископ Методий в Западна Европа след съдебния процес в Регенсбург през 870 година

                                                                 

Не само прочутото Реймско евангелие,  над  което са полагали клетва френски крале, носи като белязан атом следи от Преславската книжовна школа.

Когато солунските братя Кирил и Методий пристигат заедно със свои ученици във Велика Моравия като  византийски мисионери при княз Ростислав по негова молба, те съставят изповедна молитва за целите на славянското богослужение. Скоро след това този славянски образец е преведен на старонемски език.

През същия този Девети  век немската църква отменя строгото изискване всички проповеди да се произнасят единствено на латински език. За първи път вярващите християни, които скоро са приели човеколюбивата Христова вяра, получават възожност да търсят упование на своя роден немски език с изповедта си в неделната литургия.

Оказва се, че тази изповедна молитва всъщност е дословен превод от старобългарски. Нейните слова са били произнасяни и под сводовете на черквите във Велики Преслав в присъствието на книжовници от Симеоновата школа.

Горното става известно в резултат на дългогодишни проучвания  на слависти от различни страни – най-вече на българския изследовател на европейската старина от Софийския университет „Св. Климент Охридски” доц. Боян Джонов, работил в сътрудничество с учени от Германия и Швейцария.

Те откриват съвпадения с молитва от Синайския требник – един от най-старите книжовни паметници, писан на глаголица върху пергамент, който представя най-архаичния тип на славянската богослужебна  книжнина и

включва обреди и молитви и други текстове, близки със сходни текстове

от други глаголически ръкописи, достигнали до нас. Преписи от тази молитва са намерени в манастира „Обералтайх” в Бавария в един кодекс с молитви, посветени на крал Лудвиг Немски /828 – 876/, а също и в манастира Сан Емерам. И двата преписа са от втората половина на ІХ век. Сан Емерамската молитва се нарича още „Баварска изповед”. Препис от нейната изповедна част е открит в манастира „Сан Фльори” в Средна Франция. Друг неин препис произхожда от старинния манастир на о-в Райхенау в Боденското езеро.

Подобно „белязан атом” най-старите преписи  на тази молитва документират пътя на Моравския архиепископ Методий и неколцината негови ученици след  произнесената над тях присъда  по време на процеса в Регенсбург през 870 година.

В кондиките на манастирите Райхенау и Алтайх в Немско, френските Сант Фльори и Люксьой са запазени имената на Св. Методий и неговите придружители Игнатий, Лео /Лъв/, Лазар и Симеон, изписани с гръцки и латински букви. Сред тях е автентичият подпис на самия Методий, вероятно изписан с неговата ръка, без указание на църковния му сан.

Това сочи, че Св. Методий е освободен от заточение през май 873 г. благодарение на застъпничеството от страна на папа Николай І. На път за Велика  Моравия обаче той не минава  отново през Швабско, а заобикаля през Северна Франция. Монаси от посетените тогава манастири правят преписи от изповедната молитва, предоставяйки убежище на преследваните Кирило-Методиеви ученици.

Когато Климент, Наум, Сава  и Ангеларий пристигат в Плиска, призовани от българския княз Борис І, те донасят със себе си, наред с други начални творби на славянската книжнина, и изповедната молитва от Синайския требник. Още в края на ІХ век тя е внедрена на старобългарски език в богослужебната практика на новосъздадената българска християнска църква.