петък, 15 юли 2016 г.

ЗАЩО МУРМАНСК?

                                                            
НА 11 юли 2016 г.  беше представен сборникът "Мисия без край", посветен на първия в СССР Ден на славянската писменост, който стана на 24 май 1886 г. в северния руски град Мурманск благодарение на съвместните усилия между руски писатели и журналисти и кръга около българските издания "Антени" и "За буквите-О писменехь".
По време на обсъжданията направих кратко изказване.

Защо наистина този духовен порив дойде именно откъм Северния ледовит океан?
Мурманск е най-голямото пристанище на Арктика, което никога не замръзва заради топлото морско течение Голфстрийм, което достига до него. Там дебаркират по време на Великата отечествена война оръжията, с които Съединените щати подпомагат разгрома на хитлеризма.
Според разработен план за трета световна война там е трябвало да бъде нанесен и първият ядрен удар срещу СССР.
В Мурманск е стоянката на първите съветски атомни ледоразбивачи. Писателят Виталий Маслов - вдъхновителят на Празника служи 20 години като началник на радиостанцията на атомохода "Ленин", превърнат неотдавна в музей.
В свое радиопредаване той представя трактата "За буквите" на Черноризец Храбър.
В библиотеката на Соловецкия манастир, който отстои недалеч на юг, се съхранява препис на това съчинение, открит от българския изследвач проф. Куйо Куев, който включва изречението
                   "ЖИВИ СА ОЩЕ ОНЕЗИ, КОИТО СА ВИДЕЛИ КИРИЛА И МЕТОДИЯ",
което доказва неговата първичност.
В своето "Похвално слово на Патриарх Евтимий" Киевският и литовски митрополит Григорий Цамблак, родом българин от Търновград, потвърждава , че неговите книги са познати
                          "НА СЕВЕР ДО ОКЕАНА И НА ЗАПАД ДО ИЛИРИК"
Ирилик в древността е наричана  е днешна Албания.
През 17 в. руският митрополит Никон предприема мащабна ревизия на славянските книги, за да ги отдалечи от техния старобългарски първоизточник и да ги доближи съзнателно към гръцки съчинения. Той обаче не е успял напълно да стори това - и на север българските книги са останали непроменени. Запознава се с някои от тях и Дмитрий Лихачов по време на своето 4-годишно заточение в лагера Соловки, за да стане след години един от най.големите изследователи на Търновската книжовна школа, оценявайки нейното общоевропейско и световно значение.
По откровение свише радиостанцията на на първия руски атомоход улавя духовното излъчване на търновските книги.
Следва да се има горното предвид на всяка цена. Понеже преди време група български журналисти се бъха възмутили, виждайки паметника на Кирил и Методий пред библиотеката в Мурманск и написаха без смущение за това...

Първият руски атомЕн ледоразбивач " ЛЕНИН"

Св. Патриах Евтимий - българска икона