Илия Пехливанов е име, познато на толкова много журналисти,
историци, филолози, преводачи и най-широк кръг от познавачи на нашето духовно и
културно наследство, че „специалното“ му представяне надали е необходимо...
„Бачо Илия“, ако следваме типично „нашенската“ фамилиарност (в нея обаче се
съдържа повече признание и уважение, отколкото в „стандартните“ изрази!), е
творческа личност, широко известна у нас и в чужбина. Нещо повече, в маниера на
новинарството бих казал, „по света и у нас“!
Стотиците, ако не и хиляди негови статии и интервюта,
двете авторски книги „Българистика и българисти“, най-новата „Корени“, и какво
ли не още убедително представят Илия Пехливанов като пионер, а от много години
и като доайен на българистиката. Най-добрата, но и изключителна като мащаби
негова „визитка“ е уникалният Кирило-Методиевски
вестник „За буквите / О писменехь“. Илия Пехливанов не само е един от неговите основатели
и дългогодишен главен редактор – без неговата енергия, работохолизъм, всеотдайност и воля този вестник отдавна би
бил отдавна отминал „епизод“, блед спомен от историята на българската
журналистика и хуманитаристика.
Да се характеризират накратко творческите търсения и
постижения на Илия Пехливанов не е никак лесна работа... Изследовател,
откривател, познавач, ценител, анализатор, популяризатор, будител, ако искате,
и новинар в прекия смисъл на думата! Малко ли новини за постиженията на
българистиката в европейски и световен мащаб бяха съобщени и са съобщавани от
него? Благодарение на перото му българският читател се запозна с не един и
двама изследователи на българското минало, език, книжовност, изкуство, музика
от целия свят… Затова не можем да не отбележим присъщите на Илия Пехливанов
ерудиция, неповторим усет за новото (но и за „добре забравеното старо“!), просветен
патриотизъм и чувство за отговорност.
Илия Пехливанов постига своите творчески цели по естествен
начин, което буди доверие у читателя. И все пак, държим да отбележим, че зад
тази привидна лекота и артистичност се крият огромен труд, силна интуиция,
изследователски потенциал, който е в пълна хармония с онова, което е наричано „разследваща журналистика“...
Тази особена, енциклопедична амалгама е доказана блестящо още през далечната
1981 г., когато на бял свят се появи книгата „Преображения Матееви“. И още
тогава всички ние, изненаданите от книгата, но и благодарни читатели,
възприехме написаното от Илия Пехливанов не като поредната биография на национален
герой, а като откритие, прозрение, не на последно място, истинско интелектуално
приключение!
Със сигурност днес отец Матей Преображенски не е онази
полузабравена, недоразбрана и недооценена фигура, каквато беше в нашите знания (и незнание!) преди
книгата на Илия Пехливанов. Защото именно „бачо Илия“, подобно на старите
зографи, съгради образа на своя герой от пръснатите от всемогъщото време
парченца информация, много от които сам откри и старателно почисти от прахоляка
на забравата… Няма как да не сме благодарни на изследователя и писателя, който
показа истинския лик на Миткалото – народен будител, просветител и лечител,
ренесансова личност и „български Леонардо“, бунтовник за вяра и народност,
по-стар събрат и наставник на Апостола на Свободата… Нещо повече, Илия
Пехливанов не само възстанови горнилото на човешкия път на отец Матей, неговото
мисловно и емоционално богатство, но и
го върна в националното ни съзнание и историческа памет.
Нека оставим на любознателния и все по-взискателен
читател да се потопи в неповторимата атмосфера на „Преображения Матееви“,
пресъздадени майсторски, от майстора Илия Пехливанов.
Приятно четене!
