четвъртък, 21 ноември 2013 г.

„Зимовища на душата”

Поетът Димитър Стефанов, родом дряновец , е завършил Карловия университет в  Прага. Години наред той представя в свой превод на български език съвременната чешка и словашка поезия:  антологията „Малка звездна музика. Сто деветдесет и един словашки стихотворения.” /1996/ и антологията „Истината с прекрасно дълги крака. Девет словашки поети.” /2000/. Към тях се добавя сега стихосбирката на  Йозеф Михалкович „Зимовища на душата” – осъществена от издателство „Хайни” с финансовата помощ на Литературния информационен център в Братислава.

ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ПОЕТИТЕ
ЗА ТОВА, КОЕТО ПИШАТ
И НА ПРОРОЦИТЕ ЗА ОНОВА,
КОЕТО ПРЕДСКАЗВАТ

Че нали ще се случи, ще кажете,
какво ли няма да стане отново.
Исус ходеше по света,
само със силата на своето слово
вършеше чудеса,
и то какви, Боже.
Което веднъж се случи,
то и повторно може.
А Щур не беше Христос,
не страдаше, че не е създал държава.
Светът много се промени,
хората си останаха същите.
И все пак ще става,
каквото е писано!

Лев Толстой пред чешки музиканти,
които отиват при него в Ясна поляна:

„Достоевски и аз сме слаби писатели,
защото ние сочим на света какъв е той
вместо да посочим какъв следва да бъде.”


събота, 16 ноември 2013 г.

НАШЕТО МОМИЧЕ ДИЛМА

         Изявление при представяне на новата  книга „Дилма Русеф и Габрово”
                                               Габрово, 12 ноември 2013 г.
Тази книга бе наложително да се появи, за да запамети по габровски със слово и образ едно изключително и радостно събитие – новоизбраната президентка на 200-милионна Бразилия Дилма РусеВА още при първото си посещение в Европа и то преди да отиде в Брюксел за официална среща в Европейския парламент посети родния град на своя баща Габрово,  сбъдвайки  една своя  мечта, като бе посрещната с истински възторг от мало и голямо. И заяви на български език пред всички в двора на Априловската гимназия: „АЗ КЪМ ПОЛОВИН БЪЛГАРКА!”.
И нека поне в Габрово да изписваме фамилното й име  с кирилско  окончание, а не с привичното за по-големия свят латинско „-офф”, както присъства то в световния печат  и в Глобалната мрежа.
Хвала на вездесъщата Милка Пурел и на краеведа Ангел Ангелов, че не се забавиха да съставят този сборник. И на Издателството ЕКСПРЕС – ООД с очарователната собственичка Яна Максимова, най-вече на Марияна Маринова, което я осъществи с любов и професионализъм, в  поредица стойностни издания.
А сдружението „Памет габровска” с тази книга потвърждава красноречиво названието си.
Да разгърнем първен страницата, на която нашето момиче Дилма украсява корицата на най-авторитетното издание в света на бизнеса сп. „Форбс”. Според неговата авторитетна класация тя е ТРЕТА за 2011 г. и ВТОРА по влияние жена в света след Ангела Меркел и оставя зад себе си стотина именити жени от разни страни. (Днешната ни свободна журналистика, която работи по правилото на Трите „С” – Сензация, Скандал, Секс, възприета от медийния магнат Мърдок, пропусна да съобщи тази първостепенна сензация. Може би защото във визитката на Дилма Русеф изрично е упоменато, че тя е лежала 3 години в затвора като   „марксистка революционерка... А какво по-съществено за нас понастоящем има от подобна вест в месеците на омраза и сведено до най-долна граница национално самочувствие!)
Ще повторя разпространеното в 1000-ен тираж и по Интернет чрез Кирило-Методиевския вестник „За буквите-О писменехь” под заглавие „Съизмерване със света”:
Горното събитие  е възмездие за невероятните премеждия, които преживява българският народ през отминалите столетия, оцелявайки на този пренаселен човешки кръстопът, пожелаван от не едно племе, народност или империя, понякога от няколко наведнъж.
То може да се сравнява с изненадващото решение на съдията Ърл Ларсън от Федералния съд в Минеаполис, САЩ, което призна Джон Атанасов, наречен от американската преса „Едисън на ХХ век”, потомък на ямболското село Бояджик, за първооткривател на компютъра.
А можем ли да си представим днешния и бъдещия свят без това средство за съхраняване на човешкия опит! Или без петата по икономика в света Бразилия, която е първата  в състава на новото световно икономическо обединение БРАЗИЛИЯ – РУСИЯ – КИТАЙ – ИНДИЯ, от което доста  зависи днешният свят!
Проверено е: Една истинска габровска работа може да се счита за узряла, само ако в нея бъде замесен поне един японец. Или латиноамериканец. Прибавим ли към седемте милиона българи 197 милиона бразилци ставаме нещо, което има бъдеще.
                                    ДОСТОЙНО И ПРАВЕДНО ЕСТЬ!


петък, 8 ноември 2013 г.

ТОЛСТОЙ ПРЕД МАКСИМ ГОРКИ

Двамата с Милко Кръстев около  стогодишнинта на Априлското въстание се сближихме с Владимир Игнатов от пловдивското село Царацово. Бил известно време младежки деятел, завършил бе Садовското земеделско училище, той работеше като автодиспечер в местния Аграрно-промишлен комплекс. Дарен с литературни наклонности,  с жив усет за история години наред бе събирал всякакви спомени и разнообразни  сведения за Бай Иван Арабаджията – един от най-доверените сподвижици на Васил Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация, „бащата на българските революционерни апостоли” /по думите на Захари Стоянов/. Общувал бе с неговия син Никола и с внука му Димитър, с когото се запознахме и ние с Милко. Разпространихме тези спомени в 200-хиляден тираж като поредица в седмичника  „Антени”, а сетне той ги събра в отделна  книга, която бе издадена в Пловдив през 1998 г. от Издателство „Веда словена”. Ние самите отпечатахме  един голям очерк във в. „Поглед” под заглавие „Мълчанието на Арабаджията” и написахме сценарий за телевизионен очерк, който бе излъчен неколкократно по Българската нацинална телевизия като предизвика необикновен отклик сред пловдивчани, дори една строителна бригада прие Арабаджията за свой патрон и се зае да открие и поддържа гроба му, изоставен занемарен  в градските гробища.
Покрай всичките тия залисии чрез Владо узнахме и за срещата на наши българи в Ясна поляна с руски толстоисти. Те разказвали за срещата на младия Алексей  Пешков, наречен по-късно Максим Горки, с великия Лев Николаевич.
 „Ние, социалистите, ще осигурим  на народа хляб и други благини!” - говорел разпалено той на белобрадия мъдрец.
„И какво ще стане с народа тогава?” – попитал го Лев Николаевич.
Владо ни предаде с руски думи отговорът:
„Разебется и провалится...”
На български:
„Ще се проебе и ще се провали.”
В края на живота си Толстой напрегнато обмисля духовността на новия век като създава свое евангелие. И тръгва тайно за България.

Написано след Десетата писателска среща в София за 100-годишнината на Вазовия писателски съюз, която отбеляза всеобщо отпадане на духовността и усилване на развлекателните дейности с помощта на мощни технически средства за въздействие най-вече над подрастващите 




ПРОЗРЕНИЯ

Относно 10 ноември
В първите месеци след Промяната мъж на средна възраст, отруден човек, нечиновник, живял изглежда по чужбина, в навалица от хора някъде произнася на глас в отговор на общи  разсъждения защо и как  сме стигнали дотам:
-Заради чужденците – ама и от нашия си будалък!...

Човек от новата техническа интелигенция, докато чака на автобусна спирка, добавя свое заключение към разговора на други чакащи:
- За пореден път в България парите отиват у простаците...
Второ първоначално натрупване на капитала – добавка към Маркс. Възраждане на дивия капитализъм.                                                               

В купето на влака, някъде из Розовата долина, възрастна жена, която води внучка със себе си, се включва в общи разсъждения на спътниците си пак относно бързото забогатявяне на някои нашенци:
- Голо на голямо не може!...

Пътнишкият влак за Габрово пътува като трамвай. По средата на деня във вагона има само неколцина. Двама мъже разговарят насаме. Ходят си до местните селца през деня да нахранят кокошките в изоставените си домове и се връщат пак в града.
Неочаквано единият от тях казва:
- Тоя Желю най-добре да иде някъде и да се обеси...
Другият пита сопнато:
-Какво бе, какво не му харесваш?
Отговорът е:
-Ами той залъга младите, че всичките ще забогатеят бърже. Е, някои ще забогатеят...

Личната лекарка докато подписва рецепта уговаря частни уроци за дъщеря си с учител по математика. Учебниците наистина са неразбираеми. В училище не успяват да ги разяснят на децата. . Какво следва: за два часа – двадесет и пет лева. Осмемдесет лева на месеца.
- Считам , че това е нправено нарочно – изрича гласно тя. -. Имам си мое обяснение за това...
А не е ли и здравната реформа, съставена от чужденци, програма за сигурно намаляване на населението, особено възрастното? Един бавен действителен геноцид.

В аулата на Софийския университет представители на Световната банка разясняват реформата в образованието. Дават пари, но имат и условия – да се преправят учебниците като  се изхвърлят от тях разни робства, владичества, войни и прочие.
Застава на катедрата Николай Генчев – виден наш изследовател на миналото и националния ни характер, възпитал поколения млади историци.
- Ние сме древна цивилизация – не забравяйте това! – изрича той гневно пред полупразната зала.


Ами идеята за „реалните граници” на земеделските земи при раздаването им на отдавна изчезналите им собственици?...


 
фестивал на хумора в Габрово

петък, 1 ноември 2013 г.

Ден на будителите

Пред Деня на народните будители - 1 ноември Университетът по библиотекознание и информационни технологии издава брой 40 на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”.

1700-та годишнина на Миланския едикт, с който  Константин Велики утвърждава християнството равноправно вероизповедание с останалите религии и предопределя неговата водеща роля в духовността за цяла Европа през следващите векове, е представена с кореспонденция от международен конгрес в Милано и международен симпозиум в град Ниш, Сърбия, придружени с латинския текст на императорския указ. Писателят Христо Буковски настоява да се отдели съответното внимание на Сердикийския събор от 343 г. – втори след Вселенския събор в Никея.

На 1150-та годишнина на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий и създаването на славянската азбука е посветен обширен репортаж за Третия международен конгрес по българистика в София. Наследството на Преславската книжовна школа е подкрепено с нов немски превод на „Азбучна молитва” от Константин Преславски и негова предполагаема творба, писана в  Моравия. Хипотеза за българския оригинал на илюстрациите в Симеоновия „Изборник” от 1073 г., очерк от полския учен Мирослав Лешка на тема „Симеон Велики и Византия”, „Слово за Възнесение Господне” и „Похвала за Въздвижение на Кръста” от Йоан Екзарх. Отпечатан е очерк за чешкия художник Алфонс Муха – автор на цикъла „Славянска епопея” и цветни факсимилета на картината „Цар Симеон Български – зорница на славянската писменост”. Очерк на Калин Николов за българския художник проф. Тодор Варджиев представя съвременото битие на кирилицата.

Информация за официалното посещение на Българския патриарх Неофит в Москва и посещението на Руския патриарх Кирил в Зографския манастир на Света гора обогатяват броя.

За 200-годишнината от Успението на Св. Софроний Врачански е цитиран протокол от заседание на Светия Синод от 31 декември 1964 г., с който той е провъзгласен за светец на Българската православна църква. Съобщава се за националното честване с молебен в храма „Св. Александър Невски” и тържествено събрание в Българската академия на науките.

Представена е Енцикликата „Мир на земята” на папа Йоан ХХІІІ – Анджело Ронкали, епископ Месемврийски с научна конференция в БАН за  50-годишнината от нейното огласяване.

Представена е и първата енциклопедия „Еврейските общности в България”. Поместен е разговор с Елисавета Багряна за преславския „Шестоднев”.

Броят съдържа информация за международна конференция в София,  международни проекти на УниБИТ, Деня на книгата и авторското право, поздравление до избраната повторно за генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, некролог за големия европейски българист Норберт Рандов.

Изданието е отпечатано на най-високо полиграфично равнище от Печатница „Демакс” в 1000-ен тираж. Разпространява се като дарение по училища, читалища, университети и културни институти у нас и в чужбина и може да се проследи в Глобалната мрежа на адрес: www.zabukvite.org