ТОЛСТОЙ ПРЕД МАКСИМ ГОРКИ

Двамата с Милко Кръстев около  стогодишнинта на Априлското въстание се сближихме с Владимир Игнатов от пловдивското село Царацово. Бил известно време младежки деятел, завършил бе Садовското земеделско училище, той работеше като автодиспечер в местния Аграрно-промишлен комплекс. Дарен с литературни наклонности,  с жив усет за история години наред бе събирал всякакви спомени и разнообразни  сведения за Бай Иван Арабаджията – един от най-доверените сподвижици на Васил Левски при изграждането на Вътрешната революционна организация, „бащата на българските революционерни апостоли” /по думите на Захари Стоянов/. Общувал бе с неговия син Никола и с внука му Димитър, с когото се запознахме и ние с Милко. Разпространихме тези спомени в 200-хиляден тираж като поредица в седмичника  „Антени”, а сетне той ги събра в отделна  книга, която бе издадена в Пловдив през 1998 г. от Издателство „Веда словена”. Ние самите отпечатахме  един голям очерк във в. „Поглед” под заглавие „Мълчанието на Арабаджията” и написахме сценарий за телевизионен очерк, който бе излъчен неколкократно по Българската нацинална телевизия като предизвика необикновен отклик сред пловдивчани, дори една строителна бригада прие Арабаджията за свой патрон и се зае да открие и поддържа гроба му, изоставен занемарен  в градските гробища.

Покрай всичките тия залисии чрез Владо узнахме и за срещата на наши българи в Ясна поляна с руски толстоисти. Те разказвали за срещата на младия Алексей  Пешков, наречен по-късно Максим Горки, с великия Лев Николаевич.

 „Ние, социалистите, ще осигурим  на народа хляб и други благини!” - говорел разпалено той на белобрадия мъдрец.

„И какво ще стане с народа тогава?” – попитал го Лев Николаевич.

Владо ни предаде с руски думи отговорът:

„Разебется и провалится...”

На български:

„Ще се проебе и ще се провали.”

В края на живота си Толстой напрегнато обмисля духовността на новия век като създава свое евангелие. И тръгва тайно за България.

Написано след Десетата писателска среща в София за 100-годишнината на Вазовия писателски съюз, която отбеляза всеобщо отпадане на духовността и усилване на развлекателните дейности с помощта на мощни технически средства за въздействие най-вече над подрастващите