вторник, 26 септември 2017 г.

Кaмбaнaрия под скaлите
Петър Увалиев за Майстор Колю Фичето

Увалиев ми отвори очите и  за Колю Фичето – той се прекланяше пред него.
Раказах му веднъж как като малки сме играли двете с моята приятелка Цвети по покрития мост на Ловеч. Той веднага обяви моста за най-благородното нещо, сътворено някога от човешка ръка! Изрече:
 „Мостът изкупва жестоките капризи на природата – пропастите стават звена. По моста протича живот в две посоки. Далечното става близко и възможно.”
 Стана дума тогава  и за прекрасния роман на Иво Андрич „Мостът на Дрина”. А той лично се е познавал с Андрич.
Бях онемяла пред красотата на историческата картина, която  ми рисуваше. Без да усетя  ме зарази със своята обич към Фичето. Говореше за него, сякаш лично го познаваше. Описа ми го според впечатленията на Феликс Каниц – високо културен чужденец, историк и художник, който останал поразен от Беленския мост, а сетне в своята книга отделя специална глава на „българската мостова техника”. Пише, че Никола Фичеолу сякаш не съзнавал, че е създал най-съвършенаната нова хидротехническа постройка в цяла Турция. Дълго разсъждаваше за облога, който Майсторът дава пред Митхад паша. Какво смело предизвикателство! Залагало се и българското достойнство, гордостта на един народ.  Но едновременно с това Фичето издигал и друг наш величав строеж – църквата „Св. Троица”в Свищов.
Петьо много се интересуваше от  сърцевината, от смисъла на такива върховни моменти. Докъде се простира бунтовната ни смелост, националната ни гордост, морал и честна дума?
Какво ли още не чух и не научих!
Преображенският манастир, скътан в подножието на високи скали над пролом по течението на Янтра, се нуждаел от камбанария. Още като калфа Фичето се заел с това трудно дело. Как да издигне кабанария, когато ще я „глушат” островърхи, стигащи до небето скали.  Младият строител все стоял  сред тесния манастирски двор. С дни. С поглед все обхождал ниската църквица, сградатa с килиите. После бавно издигал очи нагоре. Фонът бил от остри, високи, стръмни скали. И разбира се, че при тази терен, при тази изключителна природна даденост, камбанaрията трябвало да се изгради чак на западното крило на манастира, по оста на църквата. И далече от нея! Да изгради камбанарията висока като църквата, но на разстояние от нея. Сложил й лек покрив вместо кубе. Така тази камбнария ни съперничела на скалите, а красиво се откроявала върху околната скална панорама.
Разговорът ни завърши  с Ловешкия мост над Осъма – последната творба на Майстора. Най-самобиният, уникален мост! Мост с дюкянчета. Друг подобен няма 
у нас, но такъв няма и по целия Балкански полуостров.”

Из книгата на Бригита Йосифова „Обещах да запомня. Разговори с Петър Увалиев.” Издателство „Жанет-45”- Пловдив, 2012.