неделя, 27 ноември 2011 г.

ДРЕВНИ ХИМНИ ОТ 42-ия ПАРАЛЕЛ

Започна рождественски фестивал на християнското изкуство
На Свети Климентовия празник в едноименния български университет започна Фестивал на християнското изкуство с рождественското посвещение „Слава във висините Богу”. Уреждат го Столичната община и Софийската света митрополия с подкрепата на десетина фирми.
Началото постави формация „Юлангело” с голям концерт в аулата на Алма матер под название „42 - музиката на България, Грузия, Армения и Корсика”. На тези географски ширини древното християнство се съчетава с още по-древен фолклор, което издава  вековно присъствие на един пренаселен човешки кръстопът.
Габровското присъствие в случая също е напълно естествено. Концертът започна с религиозния химн „Гоподи сил с нами буди”, пят от въстаниците в горящия Дряновски манастир през майските дни на 1876-а. Песнопението „Душе моя” със солист Юлиан Периклиев преди години предава на експедиция „Пелеа” тогавашната игуменка на   Соколския манастир под Шипка и Бузлуджа, което се свързва с името на Роман Сладкопевец – виден  византийски композитор, живял през V в. в Костантинопол. Съседно  с него прозвучаха Кукузелевото „Владику и свещеноначалника” и „Всякое дихание хвали Господа”. Последваха Охридското „Достойно есть”, което е пял неведнъж и Дякон Левски,  новооткритото „Свете тихий”  на  монах Аверкий – виден представител на Рилската певческа школа от Възраждането.
„Возбранной воеводе победителная”, пято от въстаниците на Клисура през Април-1876, „Чистая Дево” – побългарена византийска творба с възхвала на Божията майка и рилското песнопение „Слово благо” прозвучаха за пръв път в съчетание с грузински, арменски и корсикански религозни химни, завършвайки с източно многолетствие. Кратки пояснения представяха на препълнената с млади хора зала отделните изпълнения.
Особеното бе, че певците изпяха с въодушевление и Каравеловата песен „Хубава си, моя горо”,  песента „Черней, горо сестро” –  завещанието на Борис Христов, изпято по  време на погребението му в София, народната песен от Банско „Пуста младост”.
Подобна смесица /на англ. ез. „фюжън”/ прозвуча за първи път. Тя е дело на състав, израснал и възпитан в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ” от Людмила Добринова. В състава има богослов, философ, оперен певец, драматичен актьор. Достатъчно грамотни млади хора, надарени да извикат от мрака на далечното минало живо наследство, насъщно нужно и на нашия съвременник. Инициативата за това принадлежи на Християн Гайдаров.
/Студентският надпис, изписан преди десетилетие върху стената на един нуждник в Оксфордския университет „Долу раннохристиянската музика!” , намира категорично опровержение откъм 42-ия  паралел, къдeто се е зародила европейската духовност./

Горното написа своевременно редакторът на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь” –  съдейник на Класическата гимназия.  
Вокална формация Юангело