НОВА КНИГА ЗА БАГРЯНА В БРАЗИЛИЯ

 „Бразилският цикъл” в  превод на български и португалски език

В 120-та година от рождението на голямата българка Елисавета Багряна в далечна  Бразилия се появява нейният „Бразилски цикъл” в самостоятелно двуезично издание на български и португалски език. То излиза   на бял свят в тримилионния град Форталеза – столица на североизточния щат Сеара. Едно вдъхновено дело на проф. д-р Мария да Гия Силва Лима - българска снаха, омъжена за  проф. Захари Кривошиев, който прекарва лятото в България и зимата под екватора.

Книгата започва с кратко встъпление за житейския и лнтературен път на поетесата, наблягайки върху появата на нейните бразилски стихове.  Авторката споделя, че запознаването с цикъла и новооткритото родвство на бразилската президентка Дилма Русеф с България я подтикват за работа.

 Към известните 11 творби от прочутия цикъл е добавено 10-то стихотворение под заглавие „Носталгична любов”. То е радостно откритие на габровския поет и  журналист Стефан Димитров с посредничеството на Къдринка Къдринова и Мария Пачкова и отпечатано за пръв път в сп.„Тема” /бр. 39 от 3 октомври 2011 г./, което  отсъства в „Бразилския цикъл”, и е посветено  на крупния бразилски предприемач Педро  Русеф, габровски емигрант, в чието семейство Багряна прекарва през 1960 г. два месеца в Бело Оризонте. Стихотворението издава в подробности особената интимна близост между двамата, завършвайки с позоваване на общата им родина. Взаимните чувства са примесени с тъгата на емигранта по изоставеното отечество.

Това е втората двуезична книга в далечната латиноамериканска страна след сборника „Стихотворения от Североизтока”, издаден във Форталеза през 2012 г., който  съдържа произведения на Димос Маседо и Франсиско Корвальо в подбор, превод и предговор на проф. Румен Стоянов – първият чуждестранен почетен доктор на Бразилския държавен университет, поет, дипломат, понастоящем преподавател по испанистиска и португалистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Като гостуващ преподавател в Сааренския федерален университет през ноември 2013 г. Румен Стоянов представя там Багряниния сборник заедно с преводачката проф. д-р Мария да Гия Силва, която раздава многобройни автографи на присъстващите студенти, преподаватели и граждани.

Това събитие е проява на безпрецедентното сътрудничество между България и Бразилия, което потвърждава изненадващо българско присъствие в книжовността: седемдесетина книги  - романи, спомени, разкази, литературознание, семантика, семиотика, дори книги по математика и спорт. Остава да се осъществи обзорно проучване на тема „Българската литература  в Бразилия” – предстояща задача за млади изследователи.

ДА СЕ ЗНАЕ: Световноавторитетното сп. „Форбс” за  т р е т и  път обяви очарователната президентка на 200-милионна Бразилия Дилма РусеВА – считаща себе си за „половин българка” - като ВТОРА по влияние жена в света за 2013 г. след президентката на 50-милионна Германия Ангела Меркел. Новина, отбягната от българските медии.  ДОСТОЙНО И ПРАВЕДНО 

Снимка от изложбата „Как ще спреш ти мене - волната...", посветена на 120-годишнината от рождението на поетесата Елисавета Багряна /1893 – 1991/,  уредена в централното фоайе на Националната билиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от Националния литературен музей с участието на библиотеката-домакин. /2013г./

НАШЕТО МОМИЧЕ ДИЛМА

         Изявление при представяне на новата  книга „Дилма Русеф и Габрово”

                                               Габрово, 12 ноември 2013 г.

Тази книга бе наложително да се появи, за да запамети по габровски със слово и образ едно изключително и радостно събитие – новоизбраната президентка на 200-милионна Бразилия Дилма РусеВА още при първото си посещение в Европа и то преди да отиде в Брюксел за официална среща в Европейския парламент посети родния град на своя баща Габрово,  сбъдвайки  една своя  мечта, като бе посрещната с истински възторг от мало и голямо. И заяви на български език пред всички в двора на Априловската гимназия: „АЗ КЪМ ПОЛОВИН БЪЛГАРКА!”.

И нека поне в Габрово да изписваме фамилното й име  с кирилско  окончание, а не с привичното за по-големия свят латинско „-офф”, както присъства то в световния печат  и в Глобалната мрежа.

Хвала на вездесъщата Милка Пурел и на краеведа Ангел Ангелов, че не се забавиха да съставят този сборник. И на Издателството ЕКСПРЕС – ООД с очарователната собственичка Яна Максимова, най-вече на Марияна Маринова, което я осъществи с любов и професионализъм, в  поредица стойностни издания.

А сдружението „Памет габровска” с тази книга потвърждава красноречиво названието си.

Да разгърнем първен страницата, на която нашето момиче Дилма украсява корицата на най-авторитетното издание в света на бизнеса сп. „Форбс”. Според неговата авторитетна класация тя е ТРЕТА за 2011 г. и ВТОРА по влияние жена в света след Ангела Меркел и оставя зад себе си стотина именити жени от разни страни. (Днешната ни свободна журналистика, която работи по правилото на Трите „С” – Сензация, Скандал, Секс, възприета от медийния магнат Мърдок, пропусна да съобщи тази първостепенна сензация. Може би защото във визитката на Дилма Русеф изрично е упоменато, че тя е лежала 3 години в затвора като   „марксистка революционерка... А какво по-съществено за нас понастоящем има от подобна вест в месеците на омраза и сведено до най-долна граница национално самочувствие!)

Ще повторя разпространеното в 1000-ен тираж и по Интернет чрез Кирило-Методиевския вестник „За буквите-О писменехь” под заглавие „Съизмерване със света”:

Горното събитие  е възмездие за невероятните премеждия, които преживява българският народ през отминалите столетия, оцелявайки на този пренаселен човешки кръстопът, пожелаван от не едно племе, народност или империя, понякога от няколко наведнъж.

То може да се сравнява с изненадващото решение на съдията Ърл Ларсън от Федералния съд в Минеаполис, САЩ, което призна Джон Атанасов, наречен от американската преса „Едисън на ХХ век”, потомък на ямболското село Бояджик, за първооткривател на компютъра.

А можем ли да си представим днешния и бъдещия свят без това средство за съхраняване на човешкия опит! Или без петата по икономика в света Бразилия, която е първата  в състава на новото световно икономическо обединение БРАЗИЛИЯ – РУСИЯ – КИТАЙ – ИНДИЯ, от което доста  зависи днешният свят!

Проверено е: Една истинска габровска работа може да се счита за узряла, само ако в нея бъде замесен поне един японец. Или латиноамериканец. Прибавим ли към седемте милиона българи 197 милиона бразилци ставаме нещо, което има бъдеще.

                                    ДОСТОЙНО И ПРАВЕДНО ЕСТЬ!

НЕКА ИМЕНУВАМЕ "НАШЕТО МОМИЧЕ" РУСЕВА

Политикан един, с мерак да става /недай Боже/ вицепрезидент, изрече без смущение глупост по национална телевизия: видите ли, посещението „на нашето момиче” Дилма било уредено нарочно тъкмо в началото на октомври, за да съвпадне с  предизборните разпри относно властта.

Опашата лъжа: тя предприе първата си обиколка насам, за да участва в конференция Бразилия-Европейски съюз, която е част от глобалната политика в последно време и има голямо бъдеще. Да се знае, че става дума за петата икономическа сила в света с нейните двеста милиона населeние. Едва ли г-н Барозу е имал предвид  родовия произход на очарователната бразилска президентка.

Спонтанното посрещане  в Габрово от малки и големи, повечето от които не успяха да видят гостенката наживо, не се е случвало отдавна и направи Габрово прочуто далеч извън пределите на страната ни. Завидя ни дори г-жа Хилари Клинтън! А говориха за Габрово и във Строасбург. Както написа в предговора на българската книга бразилския публицист Фернандо Габейра:

„Светът стана по-голям за Бразилия и България.”

При всекиднвните дивотии, които стават първа новина на медиите рано сутрин и се печатат с огромни букви от 10 см под заглавията на вестниците случи се нещо истинско: човешката история далеч надхвърли обърканата политическа тема, свързана с посещението на бразилската президентка и тя самата с поведението си извън протокола го показа.

Оказва се, че книгата за нея е издадена в Бразиия на португалски език в 7 ооо-ен тираж. А тукашният тираж от хиляда бройки се застояват за беда на издателите.

И друго си позволиха нови телевизионни коментатори: габровци искали да се изкарат все роднини на РУСЕВИте, подобно на известните деца на капитан Шмидт от романа на Илф и Петров. А не показаха ли и на екрана 3-метровото родословно дърво на  габровеца от Цуцуманите...

Книгата за Дилма е издадена в Бразилия на португалски език в 7 000-ен тираж. А тукашните хиляда бройки се застояха за обида на издателите. Попречи, види се, излишното политизиране в нея на презокеанското ни родство.

Ако питате мене, това може да се сравнява с неочакваното откритие от 70-те години, когато изненадващо се оказа, че сме вградени в „третата информационна вълна” чрез откриването на компютъра от Джон Атанасов с второ име Винсент-Непобедимия, който е всъщност Иван – наследник на ямболското село Бояджик. А можем ли да си представим съвременния свят без компютрите. Това е обезщетение за страданията и премеждията, които е преживял българският народ за своите хиляда и триста столетия пребиваване на този пренаселен човешки кръстопът, пожелаван от не едно или две племена, народност или империя, понякога и от няколко наведнъж.

Ще я има България - въпреки всичко! Не е тя в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще. Да си имаме в ума  непрестанно писаното от великия Калоферец в неговия вестник „Знаме”.

(Оказва се, че второ допълнено и разширено издание на книгата на Жамил Саде и Момчил Инджов за „Нашето момиче” не е възможна заради нуждата да се изискат авторски права от Бразилия. Без никакво бавене обаче следва да види бял свят документален сборник със снимки и репортажи за историческото посещение на Дилма РусеВА в България. Отделно може да се издаде пълното родословие, съставено от Красимира Чолакова, заедно със стиховете на Багряна и снимките от Белу Оризонте. Те стават за подарък на  всякакви държавни гости. И за част от домашна библиотека, както и за читалищна. 

И да я наричаме вече Дилма РУСЕВА, а не по американски с това „фф”. Америка не е само Северна – отдавна  сме станали далеч по-близки с хората от южната част на континента, и като южняци, и като бедняци.)

                                                       

Дилма в България

Елисавета Багряна

Уиски с лед и сълзи

В това бразилско бисерно предпладне

седим сами, от срещата смутени,

на тихата тераса,

над Рио де Жанейро извисена.

Аз впивам своите зеници жадно

в замайващия изглед,

изплавал, вмрежен в слънчевия блясък

като мираж над водната пустиня.

Неволно зажумявам, стискам мигли

и бързо после ги разтварям пак,

за да се уверя, че е реалност,

а не от синерамата картина

това видение, което свети

сред двете полусфери сини

на океана и небето.

Че е реалност

и моето присъствие случайно

на този фантастичен бряг...

А ти – отпиваш ти на глътки бавни

уиски с лед,

с невиждащ поглед вгледан

не тук, а някъде далече, явно

оттатък океана, бреговете.

Натегнал е на устните ти бледи

и болка изрисувал на лицето

въпросът – непресекващ, неизменен –

от дълго време чакащ просветление.

„Как там, у нас?”-

най-после се откъртва

на твоя български, полузабравен,

от тридесет години неговорен.

-Кажи ми истината.

За живи

и за мъртви.”

Скала ли от гърдите се събори?

Опомням се от твоята забрава,

откъсвам обектив от кръгозора,

обръщам го навътре,

към сърцето,

и заговарям

за България.

Полека, непревзето.

За миг се взираш

в мене с поглед мътен,

изпълнен с влага.

Главата ти се свежда все по-ниско,

ръката ти трепереща посяга

към чашата кристална-

от слънцето

в отблясъци спектрални.

И вдигаш я,

и гълташ – жадно, бързо.

Но виждам аз

как в нея

от очите ти

две ручейчета бликнали

се стичат...

И пиеш ти

уиски с лед

и сълзи...

/Разказ за среща на Елисавета Багряна с Петър-Педро Русев от Габрово, баща на новия президент на Бразилия Дилма Русеф в Белу Оризонте през 1960 година. Из „Бразилски цикъл”./

Багряна в Бразилия