Политикан един, с мерак да става /недай Боже/ вицепрезидент, изрече без смущение глупост по национална телевизия: видите ли, посещението „на нашето момиче” Дилма било уредено нарочно тъкмо в началото на октомври, за да съвпадне с предизборните разпри относно властта.
Опашата лъжа: тя предприе първата си обиколка насам, за да участва в конференция Бразилия-Европейски съюз, която е част от глобалната политика в последно време и има голямо бъдеще. Да се знае, че става дума за петата икономическа сила в света с нейните двеста милиона населeние. Едва ли г-н Барозу е имал предвид родовия произход на очарователната бразилска президентка.
Спонтанното посрещане в Габрово от малки и големи, повечето от които не успяха да видят гостенката наживо, не се е случвало отдавна и направи Габрово прочуто далеч извън пределите на страната ни. Завидя ни дори г-жа Хилари Клинтън! А говориха за Габрово и във Строасбург. Както написа в предговора на българската книга бразилския публицист Фернандо Габейра:
„Светът стана по-голям за Бразилия и България.”
При всекиднвните дивотии, които стават първа новина на медиите рано сутрин и се печатат с огромни букви от 10 см под заглавията на вестниците случи се нещо истинско: човешката история далеч надхвърли обърканата политическа тема, свързана с посещението на бразилската президентка и тя самата с поведението си извън протокола го показа.
Оказва се, че книгата за нея е издадена в Бразиия на португалски език в 7 ооо-ен тираж. А тукашният тираж от хиляда бройки се застояват за беда на издателите.
И друго си позволиха нови телевизионни коментатори: габровци искали да се изкарат все роднини на РУСЕВИте, подобно на известните деца на капитан Шмидт от романа на Илф и Петров. А не показаха ли и на екрана 3-метровото родословно дърво на габровеца от Цуцуманите...
Книгата за Дилма е издадена в Бразилия на португалски език в 7 000-ен тираж. А тукашните хиляда бройки се застояха за обида на издателите. Попречи, види се, излишното политизиране в нея на презокеанското ни родство.
Ако питате мене, това може да се сравнява с неочакваното откритие от 70-те години, когато изненадващо се оказа, че сме вградени в „третата информационна вълна” чрез откриването на компютъра от Джон Атанасов с второ име Винсент-Непобедимия, който е всъщност Иван – наследник на ямболското село Бояджик. А можем ли да си представим съвременния свят без компютрите. Това е обезщетение за страданията и премеждията, които е преживял българският народ за своите хиляда и триста столетия пребиваване на този пренаселен човешки кръстопът, пожелаван от не едно или две племена, народност или империя, понякога и от няколко наведнъж.
Ще я има България - въпреки всичко! Не е тя в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще. Да си имаме в ума непрестанно писаното от великия Калоферец в неговия вестник „Знаме”.
(Оказва се, че второ допълнено и разширено издание на книгата на Жамил Саде и Момчил Инджов за „Нашето момиче” не е възможна заради нуждата да се изискат авторски права от Бразилия. Без никакво бавене обаче следва да види бял свят документален сборник със снимки и репортажи за историческото посещение на Дилма РусеВА в България. Отделно може да се издаде пълното родословие, съставено от Красимира Чолакова, заедно със стиховете на Багряна и снимките от Белу Оризонте. Те стават за подарък на всякакви държавни гости. И за част от домашна библиотека, както и за читалищна.
И да я наричаме вече Дилма РУСЕВА, а не по американски с това „фф”. Америка не е само Северна – отдавна сме станали далеч по-близки с хората от южната част на континента, и като южняци, и като бедняци.)
 |
| Дилма в България |
Елисавета Багряна
Уиски с лед и сълзи
В това бразилско бисерно предпладне
седим сами, от срещата смутени,
на тихата тераса,
над Рио де Жанейро извисена.
Аз впивам своите зеници жадно
в замайващия изглед,
изплавал, вмрежен в слънчевия блясък
като мираж над водната пустиня.
Неволно зажумявам, стискам мигли
и бързо после ги разтварям пак,
за да се уверя, че е реалност,
а не от синерамата картина
това видение, което свети
сред двете полусфери сини
на океана и небето.
Че е реалност
и моето присъствие случайно
на този фантастичен бряг...
А ти – отпиваш ти на глътки бавни
уиски с лед,
с невиждащ поглед вгледан
не тук, а някъде далече, явно
оттатък океана, бреговете.
Натегнал е на устните ти бледи
и болка изрисувал на лицето
въпросът – непресекващ, неизменен –
от дълго време чакащ просветление.
„Как там, у нас?”-
най-после се откъртва
на твоя български, полузабравен,
от тридесет години неговорен.
-Кажи ми истината.
За живи
и за мъртви.”
Скала ли от гърдите се събори?
Опомням се от твоята забрава,
откъсвам обектив от кръгозора,
обръщам го навътре,
към сърцето,
и заговарям
за България.
Полека, непревзето.
За миг се взираш
в мене с поглед мътен,
изпълнен с влага.
Главата ти се свежда все по-ниско,
ръката ти трепереща посяга
към чашата кристална-
от слънцето
в отблясъци спектрални.
И вдигаш я,
и гълташ – жадно, бързо.
Но виждам аз
как в нея
от очите ти
две ручейчета бликнали
се стичат...
И пиеш ти
уиски с лед
и сълзи...
/Разказ за среща на Елисавета Багряна с Петър-Педро Русев от Габрово, баща на новия президент на Бразилия Дилма Русеф в Белу Оризонте през 1960 година. Из „Бразилски цикъл”./
 |
| Багряна в Бразилия |
Няма коментари:
Публикуване на коментар