Заслужава си наистина да се огледа в подробности духовността на новата столица на Третото българско царство София през отминалия ХХ век след столетията на мрак и неведение. Как се възражда тя като птица от пепелта на времето, за да докаже, че този древен народ не е „в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще”.
Нали в нашия бърз и кратък живот на земята съдбата ни е дала най-голямата утеха: паметта – това истинско чудо, което е един от образите на безсмъртието.
А само диващината, подлостта и невежеството не уважават миналото, като се прекланят единствено пред настоящето.
Чужденците, които за пръв път се появяват тук, с удивление установяват, че от жълтите виенски павета на сегашния град хлътват неочаквано върху плочестите улици на Сердика от VІ век. Домакините припомнят изповедта на император Константин Велики, който въвежда християнството като държавна религия, „Сердика е моят Рим” /„Serdika mea Roma est”/ с намерението да я направи своя столица. Отпивайки лековита от непресъхващите до днес минерални извори край стените на крепостта и разгледали църквата, дала името на града, те научават за Едикта на император Галерий, с който преди 1700 години е обявен принципът на веротърпимостта. Малка разходка из центъра на града, около изкопите на новостроящото се метро, които радват и археолозите, е достатъчна да се възприеме сравнението с Йерусалим. Православен храм, внушителна католическа катедрала, османска джамия с минаре и край нея еврейска синагога действително съществуват в рядко съседство помежду си.
Изследователите на миналото са затруднени да определят колко културни пластове лежат под нозете на днешните хора, които бродят по повърхността.
Но не се ли крие тъкмо в това обяснението защо още в първите години след появата на България върху картата на Европа тук пристигат въодушевени европейци и остават с години, като някои от тях дори побългаряват имената си. Да ги изреждаме ли: Ян /Иван/ Мърквичка, Ян Колар, Парашчук, Йозеф Себастиан Обербауер...
Може би ги довежда тук преминалата през вековете светлина на Кирило-Методиевото дело, преживяло крушение на Запад и – според признанието на именити съвременни изследователи на европейската старина - намерило спасение в България.
Неслучайно тяхна първа грижа е да поставят основи на съвременно образование с грижа за подготовката на следващи местни строители на науката и културата. Университетът на името на славянския и българския първоучител Климент, Народният театър „Иван Вазов”, Държавното рисувално училище, приело за патрон възрожденския художник Николай Павлович, един радетел на общуването със западното изкуство, музикални училища...
Единствени по рода си скулптури, стенописи, стъклописи, мозайки с въодушевление създават мнозина художници в продължение на години.
По същото време наши даровити творци заминават в западни университети и академии, за да направят успешен опит за сродяване с общоевропейските ценности.
Не закъсняват да се явят в балканската страна и създателите на паркове, поставили начало на „пипиниерата” в покрайнините на София, преодолявайки съпротивата на шопските овчари, за да се слави днес тя като една от най-зелените столици, което забелязват гостите ни още докато кръжат със самолета си към летището.
В Княз Борисовата градина по идея на Андрей Николов се поставя начало на алея със скулптурни портрети на бележити възрожденци, писатели от началото на века, която в днешно време продължава да се попълва.
A колцина наши съвременници, особено по-младите от тях, имат точна представа как е изграден архитектурния облик на столицата ни – кои са авторите на проекта за Университета, Храма-паметник „Св. Александър Невски” /най-голямата катедрала на Балканския полуостров/, Художествената академия, концертната зала „България”, Военното министерство, Народната банка, Съдебната палата, Градската баня, Градските хали, Читалище „Славянска беседа”, Столичната библиотека, мостовете с лъвове и орли кога са издигнати тези емблематични сгради и в коя именно година?
На всичко това дава отговор настоящият енциклопедичен справочник– резултат от будещо уважение проучване на експерти в Столичната библиотека, създали и подробна библиография на необходимите източници относно изкуството през последните десетилетия на ХІХ век и първата половина на ХХ век като начало на подобна поредица от необходими издания. То подкрепя идеята София, която растейки продължава да младее, да кандидатства с достатъчно основания за бъдеща културна столица на Европа.
Нека бъде!
Написано през септември 2011 г. в Неделята подир Въздвижението на Животворящия кръст Господен
Няма коментари:
Публикуване на коментар