Над 60 години активно работи по обектите Генчо Генев
Генчо Димитров / Дряново News
- Ти за инженерин ли учиш! - попита ме моят дядо, когато си дойдох през първата студентска ваканция.
- За инженерин! - усмихнах се аз.
- А дограма можеш ли да правиш?
- Дограма ли? - вдигнах недоумяващо рамене – не мога.
-Та, какъв инженерин ще ставаш тогава? Аз на 12 години започнах да правя дограма.
И когато му обясних, че моето инженерство няма нищо общо със строителството, видях голямо разочарование в очите му.
- Трябва да знаеш – каза след кратко мълчание дядо, че нашият род, родът на дядо ми Генчо Светогореца, за четири поколения е дал над 100 достойни, добри майстори строители, работили из цялата Турска империя, Персия, Гърция, Албания и Румъния. А сега, кой ще продължи тази традиция? В теб ми беше надеждата...
Генчо Георгиев Генев е роден в село Долни Върпища на 13 януари 1879 година в семейството на уста Георги Генев. Голяма била радостта на Светогореца от внука, наследил неговото име. Но тя била кратка, само няколко месеца след кръщаването на детето във възстановения Дряновски манастир, умряла майка му Тодора, само на 27 години. Така със сестра си Рада, по-голяма от него с три години, те остават на грижите на баба си Рада и дядо си Генчо. Завършил килийното училище на Дядо Даскал в село Чакалите. Навършил 13 години, започва работа с баща си в Провадийско – село Шадъкой. В начало баща му го обучавал в направата на дограма. Изглежда умението и сръчността на двамата големи майстори – баща му и дядо му, намират пълна изява в ръцете на ученика. Всичко му идва отръки. За няколко години израства и става калфа, а през 1900 година получава майсторско свидетелство и започва да работи самостоятелно. Започва работа в Добрич с бригада от 10 човека от селата Върпища, Нейчевци и Доча, както и Минчо Стойков, мъж на сестра му от село Цинга. В Добрич работят 12 години. Построяват 40 къщи. Изглежда тертипа на работа, създадената организация и доброто сработване на хората в бригадата, водят до тези добри резултати. Планира къщите сам, чертае на сайбията разпределението на стаите. След това между двамата се сключва писмен договор, в който се споменават всички искания на собственика, необходимите материали, цената и всичко необходимо за един строителен обект. Балканската война прекъсва работата на бригадата. През октомври 1912 година постъпва във войската като артилерист – командир на оръдие. Участва в превземането на Одрин. На 17 май 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. След войната започва строителството на керамична фабрика в село Вълчи дол – Варненско, работи в Плевен и София. Строи обществени сгради и частни къщи. Няколко години работи заедно с майстор Ангел Шкьопа от село Горни Върпища. Строят в Плевенско – в Три кладенци и Гулянци, а в Коприва – училище. Няколко години бригадата му работи в Силистра. След това, заедно със зет си Белчо Панев от село Горни Върпища, заминават на работа в Румъния. Три години строят в Турну Мъгуреле, Букурещ. С бригадата си, под ръководството на своя баща – уста Георги Генев, работят в Дряновския манастир. Остъкляват притвора на църквата и над него изграждат камбанарията. Така, най-после изпълняват заръката дадена от Светогореца за изграждане на камбанария в църквата „Св. Архангел Михаил“. След 1925 година е на работа в Турция. Строи два бетонни моста над река Марица край Свиленград, а след това работи три години по линията Анкара-Цариград. Строят пет железопътни гари. Работи и в Анадола. Същественото за тоя период на работа в Анадола е това, че в бригадата му са привлечени петима кюрди. За тях, по-късно, той пише с признание и уважение. Сравнените с другите анадолци, той ги определя като изпълнителни и организирани. Научил няколко кюрдски думи, изречения и поговорки, той често говореше за тях. Дори си спомняше имената им. Днес, в архива на дядо Генчо, са останали няколко снимки, които кюрдите пожелали да си направят с бригадата „с големите български майстори“. В своите проучвания за работата на Светогореца, краеведката Бонка Тихова описва дядо Генчо като паметлив, организиран и буден старец, един от най-продуктивните местни майстори. Строителството е неговият начин на живот. Другата му характерна черта е неговата страст към летописа. Още през 1930 година започва да води родословното дърво на рода Светогорски. Води и своеобразен календар, като описва времето през годините и всички природни бедствия – земетресения, градушки... Владеенето на румънски и турски език – писмено и говоримо му помага да събира и записва пословици и поговорки, легенди и предания от районите на тези страни, където работи. Над 60 години активно работи дядо Генчо. При завръщането си окончателно в България строи в Казанлък, кафене в центъра на града на търговеца П. Тодоров, къщи в Царева ливада и Дряново и накрая в Дряновския манастир построява така наречената „Кирилова стая“ - по-късно музей, в южната част на стопанските постройки – сега преустроена на стаи за гости. Идват годините на пределната възраст, години за отдих и почивка. Но сръчните ръце на майстора не спират. В големия двор на къщата си в Долни Върпища сам построява дърводелска работилница и я оборудва за направа на дограма и резбарство.
„Само в труда съм усещал упование и стимул за живот – пише по-късно в дневника си дядо Генчо – и винаги съм изпитвал радост, когато се изправя пред сградата, която съм построил с ръцете си и почувствуваш, че това е отплатата за твоята работа, това което човек оставя след себе си. Това ме крепеше в борбата с нещастната ми съдба. А тя и моят живот, както и живота и съдбата на моя род, са били винаги свързани със съдбата и живота на Дряновския манастир.
След навършване на 70-годишна възраст, манастирското братство избира дядо Генчо за „питроп“ на манастира, която длъжност той изпълнява до края на живота си. Два месеца преди да навърши 92 години дядо Генчо приключва своя земен път. Преживял скромно и почтено един живот, който трудно може да бъде описан.
Генчо Димитров / Дряново News
