Да се знае: друга обител като Дряновската в България няма
 |
Златен пръстен - печат на Цар Калоян, открит
в търновската черква "Св. 40 мъченици" |
Калоян е един от най-големите владетели на нашето кръстопътно късче земя, пожелавано от не една империя, племе или народност, понякога от две-три наведнъж, което единствено в Европа не е променяло названието си до днес.
На 4 април 1204 г. в голямата битка край Адрианопол, днешния Одрин, Калояновата войска слага край на кръстоносните походи към Божия гроб, унищожавайки цвета на западното рицарство. Сцена от това събитие е изобразена върху голяма стена в една зала на царския френски дворец-същата, в която през 1919 г. е подписан позорният Ньойски договор. Тогава именно цар Калоян пленява император Балдуин Фландърски и го отвежда в столицата Търновград.
С грижа за националното ни самочувствие цар Калоян пренася в Търново мощите на Михаил Воин-пълководец на Княз Борис Покръстителя. Според тогавашните правила там, където прекарат нощта тези мощи по време на тържественото шествие към столнината, се построява параклис /малка черква/ или манастир. Така се слагат основите на Манастира край Дряново.
Легендата твърди, че тук Калоян се венчава за царицата Чоки-куманка по произход. Военният съюз с куманите е удължил с няколко десетилетия Калояновото пребиваване на престола. Кумански следи могат да се открият и днес наоколо - в близкото селище, наречено Царева ливада, понеже там е прекарвала в мирно време куманската конница. И до днес има там село Куманите, Кумановци, местност „Кумана”, фамилия Куманови...
Новоизграденият манастир е посветен на Св. Архангел Михаил-предводителят на небесното войнство, често изобразяван по стените на православните черкви и по иконите с оръжие в ръка. Неведнъж светилището е заставало на пътя на византийската армия – и неведнъж то е било сривано до основи. Там, където се намира сега, е изградено за трети път.
Удивително: при всяко отстъпление пред Империята то е напредвало все повече на юг! За да спре пред Боруна, където се сливат две планински реки и по скалите цъфтят люляци, птички цвърчат радостно сред пролетната зеленина, шуми водопад, рибки се гонят из Синия вир.
Малко се знае, че Дряновският мнастир е бил дейна книжовна школа. Според твърденията на игумена Пахомий, по време на майските събития от 1876-а оттук са били извозени ЧЕТИРИ КОЛА КНИГИ, сред които е имало писани върху кожа, сиреч пергаментови, което означава, че са били много стари, още от първите столетия след покръстването, на старобългарски език. Имало е и доста старопечатни издания, сред тях немалко руски, не само свързани с религиозния ритуал.
Нещо съществено: по поръка на Васил Априлов тукашни книжовници са направили препис от Паисиевата история, предназначен за Юрий Венелин. Този препис по неизвестни причини не стига до украинския учен. В момента безценният ръкопис се съхранява в Руската национална библиотека в Москва, без да се интересува някой от него. Ето задача за бъдещи изследователи-български, руски или европейски. В науката този препис е обозначен като „Дряновският препис”.
В Манастира край Дряново може да е идвал и самият Хилендарец по време на своите обиколки из Българско. А по-вероятно някой е донесъл препис на неговата История. Например Преображенеца Отец Матей, който оставя подобен препис на хилендарския монах Галактион в Елена, когато отиват там двамата с Дякона Левски.
Остава да се отбележи, че като най-отдалечен от Търново Дряновският манастир е ставал трайно прибежище на нестандартни хора, не само монаси. Книжовници-късни представители на Търновската школа са намирали уединение за творчество. Затова тук е работил дейно и монашески революционен комитет в състава на Вътрешната революционна организация, което предопределя мястото на обителта в освободителната борба.
Писателят Дончо Цончев, чийто родов корен отвежда към село Тъпанарите, наричано днес Чуково, признава в разговор с Любо Бахчеванов, че обича да се заседява в двора на Дряновския манастир, за да се зарежда духом с енергия за всякакви изпитни.
Писано в дните около Трети март на 2011-то лято от Рождество Христово
