НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

                  Речникът на българския език – монументално дело на Найден Геров

Копривщенецът Найден Геров /роден в 1823 г. и починал в 1900 г./ остава в българската култура най-вече със своя „Речник на българския език” в пет големи тома, който излиза на бял свят от 1895 г. до 1904 г. – единствен по рода си  паметник на родния ни език.

В предговора към първия том Геров пише:

„НА ЕЗИК, КОЙТО НЯМА КНИЖНИНА, ЗА ДА СЕ НАПРАВИ РЕЧНИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ  РЕЧИТЕ МУ ИЗ УСТАТА НА НАРОДА, КОЙТО ГО ГОВОРИ.”

В това именно се състои богатството на този речник - думите и понятията в него са взети направо от извора, а не от оскъдните по онова време печатни издания.

По такъв начин възрождиенецът отвръща на Паисиевия призив „Знай своя род и език” в „История славяноболгарская”, писана за „простите орачи и копачи”.

Да добавим и кредото на Преображенеца Отец Матей да се пише „по простому, а не пословешки, както само учените  да разбират”.

Освен това в Речника изобилстват народни песни, поговорки и пословици, които трудно могат да се срещнат в други книги и също в Сборника за народни умотворения , който почва да събира фолклорни и етнографски богатства в по-късните години.

Само в първия том са включени повече от 50 песни:

„Жива и здрава Нова година, тази година и догодина  до амина”;

„Добили рожба Янкула”;

„Отговаря Крали Марко...у момини двори”;

„Гората се раззелени, хайдутите излязоха на Ирин-Пирин планина, при хайдутското кладенче”;

„Либе ми длеч отиде в зелена гора борова”;

„Разболя ми се млад Георги”;

„Не пий, Дргаганке, таз вода”;

„Под дърво лежи млад юнак”;

„На дърво гарван грачеше”;

„Бог да убие попа и Донча, че направиха мост на Дунава”;

„Учи се Герги на книга, хубава книга научи, стана ми Герги граматик”;

„Сън ме бори, сън ме кърши, сън ми не доходи”;

„Манастир съм заправила, та не ми хазна достига манастир да си доправя”;

„Я вземи мене, Стояне – и да съм гола и боса, ала съм барем хубава”;

„Момиче байка аганъм /?/, още си младо, глупаво”;

„Дай ми, Боже, да ся оставя със нея”;

„Той си направи сребърна кола”

Само в първия том!

Не са ли това истински бисери на езика?  А може ли днес да се изпее някоя от тези песни, да се запитаме.

НАПРАВО ОТ ИЗВОРА

 Речникът на българския език – монументално дело на Найден Геров

Копривщенецът Найден Геров /роден в 1823 г. и починал в 1900 г./ остава в българската култура най-вече със своя „Речник на българския език” в пет големи тома, който излиза на бял свят от 1895 г. до 1904 г. – единствен по рода си  паметник на родния ни език.

В предговора към първия том Геров пише:

„НА ЕЗИК, КОЙТО НЯМА КНИЖНИНА, ЗА ДА СЕ НАПРАВИ РЕЧНИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ  РЕЧИТЕ МУ ИЗ УСТАТА НА НАРОДА, КОЙТО ГО ГОВОРИ.”

В това именно се състои богатството на този речник - думите и понятията в него са взети направо от извора, а не от оскъдните по онова време печатни издания.

По такъв начин възрождиенецът отвръща на Паисиевия призив „Знай своя род и език” в „История славяноболгарская”, писана за „простите орачи и копачи”.

Да добавим и кредото на Преображенеца Отец Матей да се пише „по простому, а не пословешки, както само учените  да разбират”.

Освен това в Речника изобилстват народни песни, поговорки и пословици, които трудно могат да се срещнат в други книги и също в Сборника за народни умотворения , който почва да събира фолклорни и етнографски богатства в по-късните години.

Само в първия том са включени повече от 50 песни:

„Жива и здрава Нова година, тази година и догодина  до амина”;

„Добили рожба Янкула”;

„Отговаря Крали Марко...у момини двори”;

„Гората се раззелени, хайдутите излязоха на Ирин-Пирин планина, при хайдутското кладенче”;

„Либе ми длеч отиде в зелена гора борова”;

„Разболя ми се млад Георги”;

„Не пий, Дргаганке, таз вода”;

„Под дърво лежи млад юнак”;

„На дърво гарван грачеше”;

„Бог да убие попа и Донча, че направиха мост на Дунава”;

„Учи се Герги на книга, хубава книга научи, стана ми Герги граматик”;

„Сън ме бори, сън ме кърши, сън ми не доходи”;

„Манастир съм заправила, та не ми хазна достига манастир да си доправя”;

„Я вземи мене, Стояне – и да съм гола и боса, ала съм барем хубава”;

„Момиче байка аганъм /?/, още си младо, глупаво”;

„Дай ми, Боже, да ся оставя със нея”;

„Той си направи сребърна кола”

Само в първия том!

Не са ли това истински бисери на езика?  А може ли днес да се изпее някоя от тези песни, да се запитаме.

КЪМ ЕВРОПА – ЗАДНЕШКОМ!?

Разговор с проф. Джанкарло Джираудо от университета във Венеция

Слободия. Слободия тя надува, побола тя е слободия-широко ти е около врата, та не знаеш какво правиш. Слободия-печена божура. Слободия-поразия. Слободията е по-тяжка /по-лоша/ и от неволията. Сиромашията може да ся търпи, а слободия не може.

Найден Геров. ”Речник на Българския еазик”, час пета, Пловдив, Държавна печатница „Съгласие”, 1904.

„Манафи - в парламента!” – не преставаше да се удивлява Бай Кою Янков като един истински  природен българин, наследникът на габровеца  Райчо Каролев и възрожденски калоферски род, още в зората на уж-демокрацията. И добавяше тихичко: „Ала не сме ние у д.../ дупе / правени...” Добре че не е жив сега да гледа докъде стигнаха българските работи.

По същото време, когато първите „свободни” издания  придадоха на сергиите вътрешния вид на гинекологичен кабинет, всъщност мераклиите се радваха на отпечатани изрезки и копировки от всякакви европейски издания. По-евтино беше така, вместо да се представят нашенски голотии. Задници можеха да се намерят всякакви. Още не бе обявен явно конкурсът за най-угледно дупе.

Така или иначе тръгнахме към Европа не с лицето напред – според най-ценното, което сме дали на Европа и света от векове до днес. Ами заднешком!

 Споделих горното преди време в разговор с един виден професор от университета на Венеция  на име ДжанкарлоДжираудо, завършил история в Ленинград, гост на Научния център „Дуйчев”. Той доста се развесели и поиска разрешение да ползва този образ за лекциите пред своите студенти.

Всичко щеше да бъде наред и понастоящем по време на публичната демонстрация на содомитския грях в центъра на столицата ни, ако истинската демокрация беше налице. И това ли е сега най-яркото потвърждение, че сме я постигнали, нека да се попитаме.

Пази Боже сляпо да прогледа!

Материал за размишление за социолози и несоциолози: как стана така, че ние съединихме най-лошото от социализма с най-лошото от капитализма, вместо да сторим обратното, както другаде го правят? Дори се радваме и гордеем при това.

Или речено по нашему: ние ли се криво молихме – или ни Господ криво разбра...Накъде сме се отправили с тая крива молитва наистина.

Но докато мнозина се претрепваха да разхвърлят камъните /прелисти Библията-Еклесиаст/, други в същото време не преставаха да ги събират. Въпреки всичко.                                                                                                 

Да завършва със сененцията на проф. Джираудо „ В идеалната система на ценностите най-важно е чувството за история”. С пояснението, че на старогръцки език думата „политес” означава ” гражданин”, а думата „идиотес” – „случаен човек без памет”. Е, граждани ли сме или идиоти, както ни е нарекъл преди толкова време великият Калоферец?...
С извинение: Илия Пехливанов