Речникът на българския език – монументално
дело на Найден Геров
Копривщенецът Найден Геров /роден
в 1823 г. и починал в 1900 г./ остава в българската култура най-вече със своя
„Речник на българския език” в пет големи тома, който излиза на бял свят от 1895
г. до 1904 г. – единствен по рода си
паметник на родния ни език.
В предговора към първия том Геров
пише:
„НА ЕЗИК, КОЙТО НЯМА КНИЖНИНА, ЗА
ДА СЕ НАПРАВИ РЕЧНИК, ТРЯБВА ДА СЕ СЪБЕРАТ
РЕЧИТЕ МУ ИЗ УСТАТА НА НАРОДА, КОЙТО ГО ГОВОРИ.”
В това именно се състои
богатството на този речник - думите и понятията в него са взети направо от
извора, а не от оскъдните по онова време печатни издания.
По такъв начин възрождиенецът
отвръща на Паисиевия призив „Знай своя род и език” в „История
славяноболгарская”, писана за „простите
орачи и копачи”.
Да добавим и кредото на
Преображенеца Отец Матей да се пише „по
простому, а не пословешки, както само
учените да разбират”.
Освен това в Речника изобилстват
народни песни, поговорки и пословици, които трудно могат да се срещнат в други
книги и също в Сборника за народни умотворения , който почва да събира
фолклорни и етнографски богатства в по-късните години.
Само в първия том са включени
повече от 50 песни:
„Жива и здрава Нова година, тази година и догодина до амина”;
„Добили рожба Янкула”;
„Отговаря Крали Марко...у момини двори”;
„Гората се раззелени, хайдутите излязоха на Ирин-Пирин планина, при
хайдутското кладенче”;
„Либе ми длеч отиде в зелена гора борова”;
„Разболя ми се млад Георги”;
„Не пий, Дргаганке, таз вода”;
„Под дърво лежи млад юнак”;
„На дърво гарван грачеше”;
„Бог да убие попа и Донча, че направиха мост на Дунава”;
„Учи се Герги на книга, хубава книга научи, стана ми Герги граматик”;
„Сън ме бори, сън ме кърши, сън ми не доходи”;
„Манастир съм заправила, та не ми хазна достига манастир да си
доправя”;
„Я вземи мене, Стояне – и да съм гола и боса, ала съм барем хубава”;
„Момиче байка аганъм /?/, още си младо, глупаво”;
„Дай ми, Боже, да ся оставя със нея”;
„Той си направи сребърна кола”
Само в първия том!
Не са ли това истински бисери на
езика? А може ли днес да се изпее някоя
от тези песни, да се запитаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар