ЦАРЯТ ЗАЛЮБВА ЕВРЕЙКА

Еврейското присъствие във Второто българско царство е твърде осезателно. Документира го и рисунката на царския пчелар Димитър от търновското село Мусина в Брашовския миней от ХІV век. На нея над Евтимиевата черква „Възнесение Господне” на хълма Царевец е изобразена Давидова звезда.

При управлението на  Цар Иван Александър настъпва Втори Златен век на книжнината и изкуствата.

В съзнанието на народа ни търновският владетел остава и с прищявката си на стари години да изостави царица Теодора и се оженва за еврейката Сара, като я поставя до своя престол като царица. Както свидетелства историографът Мавро Орбини, той я вижда за пръв път на някакъв съдебен процес, а византийският хронист Халкокондил добавя, че еврейката го „наранява в сърцето”. Царят отпраща влашката царица в манастир и без колебание покръства еврейката с името Теодора, която става ревностна християнка. Тя щедро дарява черкви и манастири. Нейният първороден син Иван Шишман е провъзгласен за престолонаследник.

Угрижен да разгадае особеностите на българската историческа съдба, народният поет Иван Вазов посвещава своя повест на цар Иван Александър. По-късно той пише и драма на същата тема под многозначителното заглавие „Към пропаст”. В нея той предава две неизвестни народни песни. Ето първата от тях:

Де се е чуло, мамо, видяло

цар да залиби мома еврейка?

Саро ле, Саро, божур в градина,

Саро ле, Саро, ясна зорнице!

Сeднала Сара на трем високи,

тихом си ниже ситни бисери.

Песен си пее и си говори:

„Цар ме залиби, цар ме милува,

бяла царица аз ще да стана,

бяла царица, светла кралица...”

Саро ле, Саро, божур в градина,

Саро ле, Саро, ясна зорнице.

Така пеят болярите и царската стража по време на сватбената веселба. Логотетът Раксин, велик болярин на преклонна възраст, пророкува наближаващото бедствие на държавата пред чуждоземни нашественици. Знак за това е и другата народна песен:

Де се , мале, чудо видяло

цар да залиби пуста еврейка!

Саро ле, Саро, дяволска дъще...

Вазовата пиеса е поставена за първи път в Народния театър през октомври 1908 г. под режисурата на артиста Иван Попов. В нея Сара е облечена с богата свилена еврейска носия, украсена с бисери. В последното действие тя се явява като царица с корона на главата  и в багреница.

Царица Тедора е увековечена върху началната страница на Иван Александровото четвероевангелие от 1356 г., което се съхранява в Британския музей в Лондон и на два пъти бе показвано в Криптата на катедралния храм „Св. Александър Невски” в София през 80-те години на миналия век.

И нещо лично: Честит бях да го видя с очите с през юли 1971 г. в самия музей – беше изложено в един ъгъл близо до до залата с египетските мумии и клинописи. 

 В. „Женско царство”, Страница „Песен и памет”, 2-8 декември 2004 г.

Александровото четвероевангелие от 1356г.