Зарадва ни
откритието, че габровци са духом сродени с най-големия архитект на ХХ век Льо
Корбюзие. Възрожденската строителна школа на
„архитектон” Колю Фичето по такъв начин намира европейско признание и
спомага още веднъж да се съизмерим със света. Вграждането на строителните
творби всред околната природа, особено балканската, е привлякла неговото
внимание.
Швейцарецът Шарл
Едуард Жанере /както е рожденото му име/ идва
в България, воден от същите
тежнения. През юни 1911 г., съпроводен от своя прятел Август Клипщейн,
колекционер и историк на изкуството, той минава от Велико Търново през Габрово
на път за Цариград. Оставя като свидетелство за своето посещение един акварел
на най-старата габровска черква „Св. Йоан Предтеча” в м. „Камъка”. Заедно с 15 подобни рисунки на
Акропола, Атон, Помпей, Константинопол и египетските пирамиди през следващата
година той е показан на художествена изложба в Нюшател, а през 1913 г. в самия
Париж – първи по реда на експонирането.
Дължим това
откритие на младия габровец Иван Руменов
Шумков, докторант в Политехническия университет на Каталуния, Испания, който е
подготвил самостоятелно изследване под
формата на дисертация и понастоящем преподава архитектура в Ню Йорк.
Узнаваме нови
сведения за почитта към Льо Корбюзие. В родния му град Ля Шо-де-Фон и в
столичния град Берн съществуват площади на негово име, а в Женева има също
такава улица. Неговият образ стои на
банкнотата от 10 франка! Швейцария и няколко други държави подават
заявка в ЮНЕСКО да бъде включено архитектурното наследство на Льо Корбюзие в
Листата на световното културно
наследсгво.
Властите в
Нюшател, както и общината на Цюрих, също възнамеряват да осъществят подобни знаци на почит. Появява се
обаче смущаваща пречка за това.
Писмата на Льо
Корбюзие, публикувани през 2002
г., а също и нeговата
биография, излязла през 2008 г. свидетелстват за явни симпатии към нацистките режими на Хитлер
и Мусолини, както и близост с френското колаборационистко правителство на
Виши, където в началото на 40-те години
той пренася своя работен кабинет. Известно е и това, че в началото на 30-те
години той посещава на три пъти СССР като автор на проект за грандиозен Дворец
на съветите – съкровена идея на Сталин, останала неосъществена. На московската
улица „Мясницка” обаче е построена сграда на Центросъюза, където се
очаква да бъде
поставен паметен знак
с бронзов барелеф.
Горното е
представено подробно през 2005 г. в книга на известния женевски писател и
архитект Даниел дьо Рулет, останал смутен и разочарован от поведението на своя любим учител.
За нас,
българите, е далеч по-съществено, че Льо Корбюзие счита себе си за далечен
наследник на албигойски и катарски родове и тъкмо това го довежда насам в
родината на Боян Магесник, Поп Бгомил и
Василий Врач. Това е пространна тема с нови
френски и български изследвания, за която може да си потърси информация
в Интернет.
 |
| Льо Корбюзие |
Няма коментари:
Публикуване на коментар