ПЕВЦИТЕ НА ДОБЪРСКО

Ослепени воини на Самуил намират приют в полите на Рила

Високо над Разложката котловина, по някогашен път за Рилския манастир, се намира древно селище. То е записано в грамотата (хрисовул) на цар Иван Шишман, дадена на Рилската обител  в 1378 г. като ГНИДОБРАДСКО. През първата половина ХІХ в. то вече се пише киато Нидобрадско, Нидобърско, Недобърско, а днес се нарича просто Добърско.

През 1610 г. тук е изградена и осветена черквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Посвещението на двамата светци-воини и рядката стенопис „Христос изцелява слепец” потвърждават легендарните сведения, че тук след битката при Беласица са били настанени ослепени бойци на цар Самуил.

След време като странстващи гъдулари те създават певческа школа. В началото на ХХ в. тя е проучвана от известния фолклорист и етнограф Антон П. Стоилов. Следи от нея има до средата на  века.

Като пътуващи просяци заедно с децата си те са пеели и свирели по сватби, сборове и кръстопътища. Съчинявали  кралимарковски песни и ги обменяли с подобни песни,  научени при непрестанните им скитания по села и паланки. Последният гъдулар и певец от тая школа е някой си дядо Божил, който се  подвизавал докъм 1910 година.

Певците са говорели на таен език. Владеели са способи за съобщения, подобни на средствата на Вътрешната революционна организазия от времето на Васил Левски. А в Организацията на Гоце Делчев те са служели за връзка по време на разни народни празненства.

Образци от Добърската школа са обнародвани в „Сборник от български народни песни” . Книжка І. Събрал : С. Ив. Б. Издават Ник. Ив. Съббов и Гаврил Семков. Обем на изданието 166 страници. Народна печатница Богдан Прошек. София, 1884 г.

Юнашки песни

за Кралевикя Марка

І. Произхождението на Кралевикя Марка; ІІ. Кралевики Марко отнима взетата земя на Султан Мурат; ІІІ. Кралевики Марко избавя щерката на Султан Мурат да не стане сръбска кралица; ІV. Кралевики Марко убива сърбин добър юнак и Вида Охридчанка; V. Кралевики Марко  убива Гина звездалин; VІ. Кралевики Марко убива богат и много юнак евреин; VІІ. Кралевики Марко убива дете Дукадинче;

VІІІ. Кралевики Марко, Реля Шестокриля, Дойчин войвода и Милушь опленяват Продукла крал; ІХ. Кралевики Марко убива Филип Маджарина, а Филипица зима робиня; Х. Кралевики Марко се нахожда с брата си Андрашина; ХІ. Кралевики Марко се нахожда със сестра си Ангелина; ХІІ. Кралевики Марко избавя три  синджира робие; ХІІІ. Кралевики Марко изгаря жена си Елена.

Предговор

Целта при събиранието и издаванието на настоящите песни е била да се се внесе в нашата литература нещичко от произведенията на народното  творчество и да се приготви малко вещество за бъдещите изследователи на необработения ни език.

Изворът, от който съм ги черпил, е неизтощим.

За това служат самите думи на СЛЕПИЯ СТАРЕЦ  Н. (Никола?) ОТ СЕЛОТО НИДОБРАЦКО, който ми ги е диктовал:

„Е, синко, моите песни ще се свършат с моите дни. Едва бих ги изпял, ако бих живял още толкова...”

В произношението на песните не е нищо изменено: писал съм ги тъй, както съм ги слушал под напевът на СЛЕПИЯ  ГУСЛАР.

 Из Сборник от български  народни песни /1884/

Добърско - църквата "Св.Теодор Стратилат

„ЗА БУКВИТЕ – О ПИСМЕНЕХЬ”

Брой 43/октомври

Университетът по библиотекознание и информационни технологии издава брой 43 на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”. Той е посветен на темата „Хилядолетна памет за великия български владетел и държавник цар Самуил /997-1014/”.

Броят включва изявление на министъра на културата доц. д-р Мартин Иванов и видни дейци на българската култура за делато на цар Самуил. Поместени са миниатюри от Манасиевата хроника и Хрониката на Йоан Скилица. Цитирани са дословно оценки за времето на Самуил от чуждестранни историци. Поместени са статии от проф. Василка Тъпкова - Заимова, проф. Петър Петров, проф. Пламен Павлов, проф. Анисава Милтенова, проф. Илия Илиев, доц. Георги Николов и д-р Красимир Кръстев. Писателят Христо Буковски представя с очерци Самуиловия брат Арон и първия български християнски мъченик Св. Боян-Енравота Воин. Информации за научно-популярна изложба, посветена на 1000-годишнината, и за международен научен семинар на УниБИТ в Одрин обогатяват темата.

Литературната част на броя включва откъси от роман на Димитър Талев и Антон Дончев, от драма на Магда Петканова, от трилогия на Михаил Кръстев, балада за цар Самуил от Пенчо Славейков, отпечатана в сп. Мисъл” през 1894 г. , откъси от поемата на Валери Петров „В меката есен”, стихотворения от Любомир Левчен, Петър Караангов, Паруш Парушев и Иван Серафимов.

Скулпторната композиция на проф. Атанас Далчев „Ослепените Самуилови воини” съседства с новия паметник на цар Самуил от Александър Хайтов. Представен е също паметникът в подножието на Беласица от скулптора Борис Гондов.

Броят е отпечатан в 1000 бройки тираж на най-високо полиграфично равнище от печатница „Демакс”. Разпространява се като дарение по училища, читалища, университети, културни институции у нас и в чужбина и по Интернет на адрес

WWW. ZABUKVITE.ORG

Манасиева хроника

Самуиловите войници - автор Любомир Далчев