К Л Е Т В А

„Елате, братя, сега е вече време! Да сложим печат на съвестта, да сторим клетва над Светото евангелие под пряпореца на нашата свобода! Дайте внимание, чуйте общата звонична

                                                               К Л Е Т В А

                                    ВО ИМЯ ПРЕСВЕТИИ ТРОИЦИ

                                    ОТЦА И СИНА И СВЕТАГО ДУХА

 АЗ, ДОЛУПОДПИСАНИЙ СЪЩ СИН НА БЪЛГАРИЯ, ЗАКЛЕВАМ СЯ В ВСЕВЕДУЩАГО БОГА КАКВО САМОВОЛНО ЗИМАМ УЧАСТИЕ В НАРОДНОТО УСТАНИЕ, ЗА ДА СЯ БИЯ ДО ПОСЛЕДНИ СИЛИ ЗА СВОБОДАТА НА МОЯТА БЪЛГАРИЯ ПРОТИВ ТИРАНИНА И НЕПРИЯТЕЛИТЕ, КОИТО И ДА СА И ОТДЕТО И ДА ИДАТ.

ЗА НЕПРИЯТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ СЧИТАМ ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ВСЕКИГО, КОЙТО ВДИГНЕ ОРЪЖИЕ ПРОТИВ НАС И ВСИЧКИТЕ ПРЕДАТЕЛИ БЕЗ РАЗЛИКА.

ЩЕ СЕ БОРЯ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ПРОТИВ НЕПРИЯТЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ, ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СМЪРТНО РАНЕН, НО ЖИВ НЯМА ДА СЯ ПРЕДАМ.

НЯМА ДА СЯ ОТДАЛЕЧА, НИТО ДА ПОБЕГНА ИЗ РЕДОВЕТЕ НА ДРУЖИНАТА СИ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ И ПРЕД НИКАКВА ОПАСНОСТ, НО ЩЕ СЯ БИЯ ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ РАНЕН, ИНАК СЕКИ МОЖЕ ДА МА ЗАСТРЕЛЯ ИЛИ ОБЩО ДА МА ОСЪДЯТ НА СМЪРТ КАТО ПРЕДАТЕЛ.

АКО РАНЕН ПАДНА НЕ ДАЙ БОЖЕ РОБ ПОД КАКВИТО МЪКИ И ДА БЪДА ША ПРИТЪРПЯ СИЧКО, НО НЯМА ДА ИЗДАМ ИЛИ ДА ОТКРИЯ НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ПЛАНА НА НАРОДНАТА НИ РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ДРУГО, ЩО СЯ ОТНАСЯ ДО НЕЯ.

За НАЙ-ГОРНЮ НЕЩО И ЗА НАЙ-СВЕТО И СКЪПО НА ТОЗИ СВЯТ В ЖИВОТА МИ ЩЕ БЪДЕ СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ, НА КОЯТО В ИМЕТО СЯ ЗАКЛЕВАМ, ЧЕ ЩЕ СЯ БИЯ С ОГНЕНО И СТУДЕНО ОРЪЖИЕ ПОД НЕЙНОТО ЗНАМЕ.

ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СЯ ОСВОБОДЯ ОТ ИГОТО НА ТИРАНИНА, КЪЛНА СЕ ПРЕД БОГА И ПРЕД ЧЕЛОВЕЦИТЕ, ЧЕ АКО НЕ ИЗПЪЛНЯ СИЧКО НАПЪЛНО ДА БЪДА ПОРАЗЕН КАТО КАИНА И ПРОКЪЛНАТ КАТО ЮДА И ТЪЙ ГОСПОД И СВЕТА БОГОРОДИЦА ДА МИ СА НА ПОМОЩ.

АМИН!

/Цалува Евангелието и Кръста и свърива./

КОЙТО РАБОТИ ПОД ЛИЦЕМЕРИЕ ТУКА ША БЪДАТ ПРОДЪНИЕНИ ГЪРДИТГЕ МУ С КУРШУМИТЕ НА ЗАКЛЕТИТЕ ЮНАЦИ ПОД ПРЯПОРЕЦА НИ.
НЕКА БЪДЕ В ДОБРО И НАПРЕД!”

Тази клетва е произнесена от бъдещи участници в битката при Дряновския манастир от село Михалци в избата на поп Стефан Трифонов - председотел на местния комитет. Написаното издава прякото участие на Тодор Лефтеров.

Оригиналнишят текст, който включва и описоние на ритуала, е запазен от Минчо Славчев, син на комитетския деец Славчо Колев. Ръкописът е намерен под гредите в негожвата изба ,и предаден през 1911 г. на Христо Марков – автор на книгата „История на 9-тях дни в Дряновския манастир”, издадена в 1912 г. от михалското читалище „Съединение”.

Четирите заповеди на Апостола

РАЗСЪДИТЕЛНИ – ПОСТОЯННИ – БЕЗСТРАШЛИВИ – ВЕЛИКОДУШНИ 

Десетте Божи заповеди отдавна са намалени през вековното битие на българина, внушавани от Светото писание – част от тя няма как да се спазват от жив човек в живия живот. Но четирите заповеди от Евангелието на Апостола Левски са неотменно задължителни за  един водач на святата народна работа, инак той ще „улайневи” всяко дело, каквото и да е.

Тези известни думи следва често да се припомнят. Те са като негово завещание: „Длъжност ми е да го кажа, защото можа да умра. Внимавайте!”

Неслучайно те са споделени в писмо от 16 септември 1872 г. до Любен Каравелов - пръв водач в освободителните борби, сподвижник и съратник, уважаван списател и неповторим редактор на вестници под заглавие „Свобода” и „Независимост”.

Идва ред да се припомни предисловието към горното, свързано със отвъддунавските българи от писмото до Иван П. Кършовски, писано на 20 юни 1871 година:

„Брате! Тамкашние ви работи като ма смутиха и за мен друто нямаше какво, защото аз там между всички ви бях най-простият! И с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да си се върна в Българско и да си работим ккто ни стига умът, че от вас комуто са хареса да върви с нас, той  ще ни са обади и ний ще го приемнем...”

Повторено е същото и в писмото до плоещките българи, писано в същия ден, със заключението, че поради несъгласия и разпри народната работа върви „като жаба през угар”

.

Хоругвоносецът на Панайотхитовата чета  изповядва пред  нейния славен войвода  още през пролетта на 1868 г. своето верую: „Ако спечеля печели цял народ, ако изгубя – губя само мене си”, което се налага напоследък все по-често да бъде споменавано, въпреки неговата озадачаваща граматична особеност.

 Спрямо Народния войвода Георги Раковски участникът в двете белградски легии изразява своето най-истинско уважение с порива да  се надмогне четническата тактика за освобождение, създавайки комитетска мрежа вътре в страната – единствената по рода си за ХІХ столетие в Европа тайна революционна организация от революционно.-демократически тип.

За да постигне това Дяконът от Карлово съчетава клетвените думи над кръстосони евангелие и револвер, произнесени  в потайни сбирки, със своето ангелогласно пеене, по което са  го разпознавали по черкви и манастири хора, които никога не са го виждали отблизо.

И  застават един до  друг до него СЪДЕЙНИЦИ  /понятие от речника на Апостола/:

ИВАН АРАБАДЖИЯТА от пловдивското село Царацово – който през пролетта на 1876-а отказва да бъде закълнаван повторно от Георги Бенковски с думите : „Аз съм се клел веднъж пред  Левски и то стига и за тук – на земята и за горе – на небето!”

ХРИСТО ИВАНОВ ГОЛЕМИЯ – изоставил книговезството в Белград , за да попадне и на строежа на Суецкия канал, търсейки параход да отпътува  за  Новия свят, където насъне неговият другар от Легията му заповядва: „Ставай и върви с мен!”. И той израства като най-доверения човек на комитетската тайна полиция – въпреки буйния си нрав той не си позволява авантюлристични действия.

ОТЕЦ МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНЕЦ – друг негов съдейник от Легията, пред когото в една пещерка над Търновския Дервент той първом споделя гениалната си идея за Организацията още при първата си обиколка из Българско. Като народин лечител, придобил медицински познания по време на дължолетното си пребиваване в Света гора, той лично се грижи за Левски заради незарасналата  му рана след операцията в Белград. И да го занимава попътно с опитите да построи „перипетомобил[U1] ”...Специален куриер на БРЦК.

ПЕТЪР БОНЕВ ОТ ПЕРУЩИЦА – също участник в Легията, завършил гимназия в Белград, загинал при отбраната на селото крой черквата „Св. Архангел Михаил”.

ПОП МИНЧО КЪНЧЕВ ОТ АРАБАДЖИЕВО –  двамата са учили заедно в Свещеническото училище на Стара Загора, градил комитетската мрежа в Старозагорско, прочут гуляйджия и песнопоец,  невероятен възрожденски книжовник, правил опити да опитомява скорпиони в диарбекирската тъмница.

ГЕОРГИ ДАНЧОВ ЗОГРАФИНА  ОТ ЧИРПАН – даровит живописец и иконописец, изобразил с Майстор Алекси Зограф в Араповския манастир край Асеновград житието на славянските първоучители Кирил и Методий, съхровождал Апостола из Тракия, оставил за поколенията единствен по рода си негов документален портрет, правен /според уверения на  родственици/ още приживе на Левски и останал недовършен.

Да добавим КОЛЮ ГАНЧЕВ, ръководител на Старозагорския окръжен революционен център, ВАСИЛ ЙОНКОВ ГЛОЖЕНЕЦА, главен организатор на първия окръжен революционен окръг в Голям Извор, ПОП СТEФАН ТРИФОНОВ от търновското село Михалци, прeдседател на частния революционен комитет в селото, загинал в деветдневната битка при Дряновския манастир през май 1876-а, ОТОН ИВАНОВ от Асеноград – деец на комитетската тайна поща, ГЕНЧО ДИНЧОВ ДЖУМАЙОВ –председател на реворлюционния комитет в село Елешница, участник в Априлското въстание

И още други – знайни и незнайни от градове и села.

Зазвучава  любимото песнопение на Левски „ДОСТОЙНО ЕСТЬ ЯКО ВОИСТИНУ”, което също като песента за Делю Хайдутин заслужава да полети в търсене на  братя по разум в безкрайната Вселена.

 [U1]ец