Горда Стара планина!

Авторът на „Мила родино“

С Указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. песента „Мила родино“ е утвърдена като български национален химн.

Призивно-страстната мелодия на този химн прозвучава за пръв път през есента на 1885 г. на борда на един кораб всред Дунава, с който български студенти от европейски университети бързат да се включат като доброволци в Сръбско-българската война. Неин автор е 22-годишниятстудент по история и филология във Виена Цветан Радославов.

Цветан Цветков Радославов е роден на 21 април 1863 г. в Свищов. Проявява отрано разнолики интереси и изключителна любознателност. Завършва класическа гимназия във Виена, сетне учи история и филология първоначално в австрийската столица, сетне в Прага. След участието си във войната учи философия в Лайпциг. Там през 1899 г. защитава докторска дисертация върху проблемите на човешката памет, която поразява със своята задълбоченост университетските преподаватели. При връчването на дипломата му ректорът заявява: „Честита е България с такъв син!“.

След като се завръща в България, Радославов става преподавател по логика, етика и психология. Години наред учителства в ІІІ мъжка образцова гимнази в София „Уилям Гладстон“. Негови ученици са първенците на българската култура Михаил Арнаудов, Тодор Герасимов, Петър Динеков, Ангел Балевски и мнозина други. Умира на 28 октомври 1931 г. в София.

Като късен български енциклопедист Цветан Радославов е философ, драматург, преводач полиглот, историк, филолог, художник, изкуствовед, композитор, пианист, писател, поет, деен общественик. Превел е либретата на оперите „Аида“, „Фауст“, „Лоенгрин“. Широка известност придобива неговата историческа драма „Яничарин“, която има две издания. Проучва титлите на българските царе, фреските от търновските черкви. Създава живописни творби. Неговият труд „Емоционалният фактор при мисленето“ е издаден година подир смъртта му от проф. Спиридон Казанджиев като бисер на световната философска мисъл.

Песента „Мила родино“ е поместена в европейски учебник по музика на Карл Махан. Композиторът Добри Христов прави хармонизацията ѝ. По-късно я обработват Филип Кутев и Александър Райчев. Направен е неин запис в изпълнение на Никола Гюзелев. На стената на дома на Цветан Радославов на ул. „Ангел Кънчев“ №3 в София е поставена паметна плоча.

 

"За Буквите" Кирило-Методиевски вестник

 БРОЙ 38/НОЕМВРИ 2012 Г.

Гордата Стара планина

Творческите приноси на Цветан Радославов в българската наука  и изкуство

Създателят на българския национален химн Цветан Радославов израства в благотворната атмосфера на възрожденския Свищов.Той завършва класическа гимназия във Виена и история и славистика в Карловия университит на Прага. Негови преподаватели за придобилите известност със славянофилските си убеждения професори Константин Иречек, Ватрослав Ягич, Иржи Поливка и Мартин Хатала. Сближава се тогава още по-силно със своя приятел от детството Иван Шишманов. Насочва научните си интереси  към историята, археологията и древните езици – латински, гръцки, старобългарски и санскрит.

В Априловската гимназия в Габрово, където негов съученик е Алеко Константинов, през 1888 г. той се завръща вече като преподавател.  Създава училищна библиотека, увлича колегите си в театрална дейност, ограмотява музикално учениците.

През есента на 1892 г. вътрешната потребност от нови знания отвежда Цветан Радославов в Лайпцигския университет, където записва филосфия и слуша  лекциите на най-просветените умове на тогаващна Европа: Вилхелм Вунд, Август Лескин, Густав Вайганд и Йосиф Фолкелт. Избран е за председател на Лайпцигското академично общество, в което членуват Иван Шишманов, Пенчо Славейков Кръстю Кръстев Гаврил Кацаров, Андрей Протич,         Анастас Иширков. Защищава докторска дисертация при проф. Вунд в Института по експериментална психология.

Остава в съзнанието на българите с патриотичната песен „Горда Стара планина”. Тя е сътворена е в момента, когато  22-годишният Радославов, записал се заедно с младежи от редица европейски унивеситети като доброволец в Студентския легион, за да участва в Сръбско-българската война, вижда пътувайки с параход по Дунава родната земя. В нея е вградено Свищовското хоро.

За пръв път тази песен е обнародвана през 1894 г. в учебник по музика на Георги Байданов и през 1895 г. в европейски учебник по музика на Карел Махан с определението „народна”.

Първоначалният аранжимент на песента за еднороден хор е направен от проф. Добри Христов. Включена е в ръкописния сборник „За родината” и е препоръчана  като „една от десетте задължителни песни за всички учащи се в българските народни  училища”.

В Научния архив на Българската академия на науките се съхранява първообразът, изпят на 6 юли 1926 г. от Иван Шишманов и записан от Панчо Владигеров.

Популярността на песента нараства с времето като се възприема за „национален химн” и притърпява няколко преработки.

С Указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. песента „Мила родино” е утвърдена като български национален химн.