Гордата Стара планина

Творческите приноси на Цветан Радославов в българската наука  и изкуство

Създателят на българския национален химн Цветан Радославов израства в благотворната атмосфера на възрожденския Свищов.Той завършва класическа гимназия във Виена и история и славистика в Карловия университит на Прага. Негови преподаватели за придобилите известност със славянофилските си убеждения професори Константин Иречек, Ватрослав Ягич, Иржи Поливка и Мартин Хатала. Сближава се тогава още по-силно със своя приятел от детството Иван Шишманов. Насочва научните си интереси  към историята, археологията и древните езици – латински, гръцки, старобългарски и санскрит.

В Априловската гимназия в Габрово, където негов съученик е Алеко Константинов, през 1888 г. той се завръща вече като преподавател.  Създава училищна библиотека, увлича колегите си в театрална дейност, ограмотява музикално учениците.

През есента на 1892 г. вътрешната потребност от нови знания отвежда Цветан Радославов в Лайпцигския университет, където записва филосфия и слуша  лекциите на най-просветените умове на тогаващна Европа: Вилхелм Вунд, Август Лескин, Густав Вайганд и Йосиф Фолкелт. Избран е за председател на Лайпцигското академично общество, в което членуват Иван Шишманов, Пенчо Славейков Кръстю Кръстев Гаврил Кацаров, Андрей Протич,         Анастас Иширков. Защищава докторска дисертация при проф. Вунд в Института по експериментална психология.

Остава в съзнанието на българите с патриотичната песен „Горда Стара планина”. Тя е сътворена е в момента, когато  22-годишният Радославов, записал се заедно с младежи от редица европейски унивеситети като доброволец в Студентския легион, за да участва в Сръбско-българската война, вижда пътувайки с параход по Дунава родната земя. В нея е вградено Свищовското хоро.

За пръв път тази песен е обнародвана през 1894 г. в учебник по музика на Георги Байданов и през 1895 г. в европейски учебник по музика на Карел Махан с определението „народна”.

Първоначалният аранжимент на песента за еднороден хор е направен от проф. Добри Христов. Включена е в ръкописния сборник „За родината” и е препоръчана  като „една от десетте задължителни песни за всички учащи се в българските народни  училища”.

В Научния архив на Българската академия на науките се съхранява първообразът, изпят на 6 юли 1926 г. от Иван Шишманов и записан от Панчо Владигеров.

Популярността на песента нараства с времето като се възприема за „национален химн” и притърпява няколко преработки.

С Указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. песента „Мила родино” е утвърдена като български национален химн.