НОВА КНИГА ЗА БАГРЯНА В БРАЗИЛИЯ

 „Бразилският цикъл” в  превод на български и португалски език

В 120-та година от рождението на голямата българка Елисавета Багряна в далечна  Бразилия се появява нейният „Бразилски цикъл” в самостоятелно двуезично издание на български и португалски език. То излиза   на бял свят в тримилионния град Форталеза – столица на североизточния щат Сеара. Едно вдъхновено дело на проф. д-р Мария да Гия Силва Лима - българска снаха, омъжена за  проф. Захари Кривошиев, който прекарва лятото в България и зимата под екватора.

Книгата започва с кратко встъпление за житейския и лнтературен път на поетесата, наблягайки върху появата на нейните бразилски стихове.  Авторката споделя, че запознаването с цикъла и новооткритото родвство на бразилската президентка Дилма Русеф с България я подтикват за работа.

 Към известните 11 творби от прочутия цикъл е добавено 10-то стихотворение под заглавие „Носталгична любов”. То е радостно откритие на габровския поет и  журналист Стефан Димитров с посредничеството на Къдринка Къдринова и Мария Пачкова и отпечатано за пръв път в сп.„Тема” /бр. 39 от 3 октомври 2011 г./, което  отсъства в „Бразилския цикъл”, и е посветено  на крупния бразилски предприемач Педро  Русеф, габровски емигрант, в чието семейство Багряна прекарва през 1960 г. два месеца в Бело Оризонте. Стихотворението издава в подробности особената интимна близост между двамата, завършвайки с позоваване на общата им родина. Взаимните чувства са примесени с тъгата на емигранта по изоставеното отечество.

Това е втората двуезична книга в далечната латиноамериканска страна след сборника „Стихотворения от Североизтока”, издаден във Форталеза през 2012 г., който  съдържа произведения на Димос Маседо и Франсиско Корвальо в подбор, превод и предговор на проф. Румен Стоянов – първият чуждестранен почетен доктор на Бразилския държавен университет, поет, дипломат, понастоящем преподавател по испанистиска и португалистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Като гостуващ преподавател в Сааренския федерален университет през ноември 2013 г. Румен Стоянов представя там Багряниния сборник заедно с преводачката проф. д-р Мария да Гия Силва, която раздава многобройни автографи на присъстващите студенти, преподаватели и граждани.

Това събитие е проява на безпрецедентното сътрудничество между България и Бразилия, което потвърждава изненадващо българско присъствие в книжовността: седемдесетина книги  - романи, спомени, разкази, литературознание, семантика, семиотика, дори книги по математика и спорт. Остава да се осъществи обзорно проучване на тема „Българската литература  в Бразилия” – предстояща задача за млади изследователи.

ДА СЕ ЗНАЕ: Световноавторитетното сп. „Форбс” за  т р е т и  път обяви очарователната президентка на 200-милионна Бразилия Дилма РусеВА – считаща себе си за „половин българка” - като ВТОРА по влияние жена в света за 2013 г. след президентката на 50-милионна Германия Ангела Меркел. Новина, отбягната от българските медии.  ДОСТОЙНО И ПРАВЕДНО 

Снимка от изложбата „Как ще спреш ти мене - волната...", посветена на 120-годишнината от рождението на поетесата Елисавета Багряна /1893 – 1991/,  уредена в централното фоайе на Националната билиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от Националния литературен музей с участието на библиотеката-домакин. /2013г./

С майсторска престилка

Уста Иван Давдата от Куманите – учителят на Фичето

Стефан Станчев

От година време майстор Иван Давдата беше захванал градежа на черквата „Св. Николай Чудотворец”, горе на хълма Вароша. При него се глави Никола, когато се прибра от Преображенския манастир.

Поболя се веднаж-дваж майсторът, на третия път се залежа и не стана. Прати да повикат Никола.

Виждаш ме, Кольо, на какъв хал съм; скоро няма да се повдигна, а на настоятелите съм обещал до листопад да им предам катанеца.Позовах те отмяна да ми станеш. Видна ти е дарбата, вяра ти имам. Подаде му десница, Никола я целуна, опари го топлината й.

Дюлгерските първенци се отделиха, повикаха Никола и заедно се упътиха през двора към къщата на църковното настоятелство, в чиято втора стаица се помещаваше тяхната лонджа.

На източната стена в стаичката, над запаленото кандило, беше окачена голяма икона на Свети Тома, покровителя на дюлгерския еснаф. Изписал я бил Зограф Къню Захариев от Трявна – изписал беше светията в цяла снага, по селски облечен, с отвес в десницата, а в другата ръка - от торбата се подават мистрия, тесла и правоъгълник; наляво от лицето му, във венче от ружици, чертана шестоъгълна звезда на небето, а около нозете му – зелена морава с разцъфнали дървета и къщи между тях. Без нимба, гологлав и замислен върви.

Пред иконата седна първомайсторът Дойко Митюв -  човек на години. От двете страни на продълговатата маса се наредиха майсторите, а на Никола, препасал ресноватия калфенски колан, повелиха да седне на другия край, срещу първомайстора.

Дойко свали калпак, свалиха калпак и другите подир него. Това беше знак за деловодителя, който разтвори кондиката и прочете уставното писание за майсторско удостояване. Никола го изслуша прав, прав стоя и за приказката на председателя:

Смирен си бил, Никола, и благонравен като чирак, с трудолюбност и умелост си заслужил калфенския пояс на нашия занаят. А той е пръв и най-стар, колкото е стар и първородният человек. С почит и обич се крепи и помножава, че съдник му е народът. Майстор Иван Давдата, Бог да го поживи, ти е обрекъл престилката си с благодарение за майсторията ти в черквата на Свети Николая Чудотвореца и по закона на братството ни, и по наше общо согласие те въздигам в майстор, от нине до скончание, с право сам да си вещар и ответник в занаята...

Първомайсторът сложи калпака си и приближи Никола С калпаци на глава станаха всички. Дойко му препаса престилката и го прегърна.

Чест и почит на задругата ни – рече председателят и се поклони на събранието. А на тебе, майстор Никола Йованович Фичев, добродетелност и благодейност за  народа наш да те осенява, превъзходен да си в ум и ръце. – Отложи калпак.- Во имя Отца и Сина и Светаго Духа! – Прекръсти се.- Амин! Амин! – откликна цялата лонджа. През нея есен на 1836-та година жена му Маринка роди четвърта рожба, трети син на Никола Фичев. Кръстиха го в новата черква на Вароша, дадоха му името   на нейния светия – да се помни кога на баща му са препасали майсторска престилка. 

Из книгата на Стефан Станчев „Майстор Колю Фичето”. Издателство на БЗНС, София (1982)

В с.Куманите - Община Дряново, Област Габрово. се е родил първоучителят на уста Колю Фичето, майстор Иван Давдата, който се казвал Иван Иванов Иванов. Прякорът му иде от „даване“ — много обичал да помага, да дава вещи, пари, майсторлък.

Наравно с Фичето

Майстор Генчо Кънев – от тревненските колиби до Априловската гимназия

Вера Христова

През зимата на 1872 г. в сградата на Ришельовския лицей в Одеса един българин с калпак и кожух от домашен шаяк обикалял с аршин в ръце и за голямо изумление на тамошните професори все нещо мерел и записвал. Когато запитали габровския търговец Спиридон Стоманяков кой е тази човек, той отговорил:

 „Един нашенец, първият ни архитект, който издигна катедралата в Габрово.”

Когато уста Генчо дошъл да вземе модел от Ришельовския лицей, та по негово подобие да построи захванатото и изоставено от години Габровско класно училище, по-късно наречено Априловска гимназия, той вече е строил черкви в Ямболско и Карнобатско, в Калофер и Севлиево, търсен бил също от общините и църковните настоятелства в Плевен, Русе, Враца, Свищов, Габрово. Помагал е на Колю Фичето, когато се поставяли основите на Беленския мост над река Янтра.

Роден е в колибите Генчевци  /сега наричани Пещерите/, близо до Трявна, около 1829 година. Баща му Уста Къню Ганчов е най-старият известен засега строител от прочутия Устагенчевски род, дал доста надарени дюлгери и резбари. Търсен и тачен майстор на конаци, арсенали, бани и джамии, той водел най-големия си син навсякъде, където работел – от Влашко до Цариград. Десет години синът чиракувал при баща си. От познанството с чуждестранни инженери отвъд Дунава той се научил да разчита чертежи и проекти, а по-късно се  наемал да ги изработва грубо, но по мащаб.

Самобитен майстор е уста Генчо. По свой път върви той и когато чертае „Фичевската кобилица”, и когато се заглежда в работата на италианските майстори каменоделци и ваятели у нас. Наистина той карал българските строители да се учат от тях, но сам търпеливо с часове обяснявал на областния архитект на Източна Румелия Монтани как се зида тухлен свод между четири арки, без да се крепи отдолу с някаква ферма – непозната новост за известния европейски архитект. Напълно оригиналният строеж на сводове от уста  Генчо е пример на чуждите инженери да говорят и пишат, че майсторът бил учил архитектура нейде в странство. И това не е единственото негово новаторство в строителното дело. Като използвал например високите брегове на Дряновската река, той избегнал пречупването в средата на арката и за пръв път построил мост с хоризонтално платно – „здрава и хубава работа”, както го оценил областният инженер Рол Гавронски.

Построява десетки къщи, десет моста, около осемдесет черкви като възстоновил или построил наново черкви в Старозагорско поле и по долината на Тунджа и Стряма,  опожарени по време на Априлското въстание и Освободителната война.

Работил много и по Черноморието – в Созопол, Поморие, Бургас, на нос Емине. Също в Разград, Върбица, Айтос, Елена, Карлово, Калофер и другаде.

Върхове в творчеството на Генчо Кънев са черквата „Св. Богородица” в центъра на Габрово – за онова време величествена постройка със значителни архитектурни нововъведения и каменна украса, черквите „Св. Троица” в Севлиево и „Св. Св. Кирил и Методий” в Свищов, голямата катедрала във Варна, на чиято хубост и големина съперничи единсгвено храм-паметникът „Св. Александър Невски” в София.

Априловската гимназия - Габрово