Майстор Генчо Кънев –
от тревненските колиби до Априловската гимназия
Вера Христова
През зимата на 1872 г. в
сградата на Ришельовския лицей в Одеса един българин с калпак и кожух от
домашен шаяк обикалял с аршин в ръце и за голямо изумление на тамошните
професори все нещо мерел и записвал. Когато запитали габровския търговец
Спиридон Стоманяков кой е тази човек, той отговорил:
„Един нашенец, първият ни архитект, който
издигна катедралата в Габрово.”
Когато уста Генчо дошъл да
вземе модел от Ришельовския лицей, та по негово подобие да построи захванатото
и изоставено от години Габровско класно училище, по-късно наречено Априловска
гимназия, той вече е строил черкви в Ямболско и Карнобатско, в Калофер и
Севлиево, търсен бил също от общините и църковните настоятелства в Плевен,
Русе, Враца, Свищов, Габрово. Помагал е на Колю Фичето, когато се поставяли
основите на Беленския мост над река Янтра.
Роден е в колибите
Генчевци /сега наричани Пещерите/, близо
до Трявна, около 1829 година. Баща му Уста Къню Ганчов е най-старият известен
засега строител от прочутия Устагенчевски род, дал доста надарени дюлгери и
резбари. Търсен и тачен майстор на конаци, арсенали, бани и джамии, той водел
най-големия си син навсякъде, където работел – от Влашко до Цариград. Десет
години синът чиракувал при баща си. От познанството с чуждестранни инженери
отвъд Дунава той се научил да разчита чертежи и проекти, а по-късно се наемал да ги изработва грубо, но по мащаб.
Самобитен майстор е уста
Генчо. По свой път върви той и когато чертае „Фичевската кобилица”, и когато
се заглежда в работата на италианските майстори каменоделци и ваятели у нас.
Наистина той карал българските строители да се учат от тях, но сам търпеливо с
часове обяснявал на областния архитект на Източна Румелия Монтани как се зида
тухлен свод между четири арки, без да се крепи отдолу с някаква ферма –
непозната новост за известния европейски архитект. Напълно оригиналният строеж
на сводове от уста Генчо е пример на
чуждите инженери да говорят и пишат, че майсторът бил учил архитектура нейде в
странство. И това не е единственото негово новаторство в строителното дело.
Като използвал например високите брегове на Дряновската река, той избегнал
пречупването в средата на арката и за пръв път построил мост с хоризонтално
платно – „здрава и хубава работа”, както го оценил областният инженер Рол
Гавронски.
Построява десетки къщи, десет
моста, около осемдесет черкви като възстоновил или построил наново черкви в Старозагорско
поле и по долината на Тунджа и Стряма, опожарени
по време на Априлското въстание и Освободителната война.
Работил много и по
Черноморието – в Созопол, Поморие, Бургас, на нос Емине. Също в Разград,
Върбица, Айтос, Елена, Карлово, Калофер и другаде.
Върхове в творчеството на
Генчо Кънев са черквата „Св. Богородица” в центъра на Габрово – за онова време
величествена постройка със значителни архитектурни нововъведения и каменна
украса, черквите „Св. Троица” в Севлиево и „Св. Св. Кирил и Методий” в Свищов,
голямата катедрала във Варна, на чиято хубост и големина съперничи единсгвено
храм-паметникът „Св. Александър Невски” в София.
.jpg) |
| Априловската гимназия - Габрово |
Няма коментари:
Публикуване на коментар