СНИМКИ ОТ ДРЯНОВО



Ул. Пенчо Черковски



Танановата къща



Танановата къща 

Ромуновата къща

Икономовата къща

Старото читалище



Ц-ва Св. Никола

Снимки от преди три-четири години от моя архив при последното ми ходене в Дряново. Какво ли е сега. Може би по-хубаво.......  Пепа Пехливанова  - Манастирска -Blogmasters

ЛАФЧИЕВА КЪЩА -ДРЯНОВО

 

Лафчиевата къща е уникален архитектурен комплекс, национален паметник на културата. Тя е единствената в България запазена триетажна жилищна сграда в традиционен архитектурен стил от възрожденския период. Построена е около 1840 г. от дряновския строител майстор Кольо Гайдаржията и е известна като "къщата без пироните". Това е факт, тъй като в цялостния строеж на внушителното триетажно здание не е използван нито един пирон или желязна скоба.
В действителност това са две къщи - близнаци, Лафчиевата и Перевата, които са свързани от гледна точка на фасадите в цялостна архитектурна композиция.
Те са замислени и изпълнени като стени на една постройка. В приземието е мястото за стопанска дейност - дюкяни, складове, мазета. Всеки следващ етаж е издаден над долния с еркери и конзоли. Оригинално е решена фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата.
Майсторът е обособил едно преходно към двора многофункционално пространство, за да разшири обема на затворения между високи оградни зидове терен и го обедини с жилището. В Лафчиевата къща впечатлява не само перфектната зидария, традиционна за местните майстори и находчивите решения на плана, но и елегантната, изискана работа с дървото и употребата му в интериора. Вратите са засводени, таблени; стенните долапи са с изчистени линии и класически пропорции. Украсата е оскъдна - малка стилизирана розета на част от вратичките на долапите и т. н. "слънце" на тавана в гостната стая. Майсторът не се увлича по прекомерната пищност и разточителство на възрожденската резба. Той използва строгата форма, правата линия и естествените багри на различните видове дърво. Комбинира светло с тъмно, наковава върху гладкото огледало на тавана профилирани летвички, малки резбени мотивчета и зъборезбени корнизи.
Интериорите са оформени с мебели и предмети на бита, местно производство и внос от Западна Европа. Показан е домашния занаят тъкачество и колекция тъкани и облекло, характерни за Дряновския край.

Тук се намира и музейната експозиция "Градски бит от края на 19 и началото на 20 век". В момента, в приземния етаж е оформено малко фотографско студио (Ретро фотоателие), в което туристите и гостите на града могат да облекат традиционна дряновска премяна и да си направят ретро снимки за спомен.  / Дряново News/

ФИЧЕВИЯТ ШЕДЬОВЪР

Бележитият наш възрожденец Майстор Колю Фичето е имал остър усет за ставащото него време по Европа. Той не е отминал и 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий. Белязал я е по своему за столетия  напред със своите черкви.

През 1861 г. той гради на търновския хълм „Вароша” черквата „Св. Св. Кирил и Методий”.

През 1867 г. изгражда в Свищов Съборната черква „Св. Троица”. Тя е открита с внушително държавно празненство по повелята на Русенския валия Митхад паша, който го удостоява със султански медал. Участват висши държавни сановници и един полк турска войска.

Безспорен шедьовър на Фичето е неговата последна черква „Св. Св. Константин и Елена”, вдигната върху основите на черква от Второто българско царство край Янтра срещу хълма „Царевец”. Над главния й вход стои каменна плоча с надпис:

„Благословением Отца и поспешением Сина и содействием Светаго Духа възобнови се сей священний храм по имя Светих равноапосталов и Боговенчаних царей КОНСТАНТИНА и ЕЛЕНИ святим мученици и святий великомученик Димитрий трудом и прилежанием жителей, помощию же трудолюбивих еснафов сего града Тернова, собствено же махлени, принадлежаще на святаго храма сего.

В ЛЕТО ОТ РОЖДЕСТВА ХРИСТОВА  1873, ОКТОМВРИЙ 7.”

Нейното освещаване става при най-голяма тържественот от първия български владика Иларион Макариополски.

През 1923 г. по недотам ясни съображения черквата приема официално посвещението „СВ. ЦАР БОРИС” – единствената българска черква, посветена на Покръстителя.

Фичето се черкува в този храм и през 1881 г. в нейната кондика (наречена „метрическа книга”) някак си между другото, най-отдолу на страницата, е отбелязано:

„18 НОЕМРИЙ. ПРЕСТАВИ СЯ ДЯДО НИКОЛА ФИЧИ.”

В черквата се намира гробът и на владиката Панарет Рашев.

Подобно на свищовската черква, и тук при входа има две въртящи се дървени колони заради честите земетресения, които са ставали тук, което бележат  и  особени вграждания в стените на царската крепост.

Патронната икона  на черквата  е дело на зографи от Тревненската живописна школа – ученици на папа Витан Стари. Върху стените й има стенопис с образите на Св. Св. Констатин и Елена.

Историята на тази забележителна черква предава известният търновски краевед Йордан Кулелиев в своя книга, издадена през 1942 г. Той я познава отблизо, понеже известно време сам е живял и свещенодействжал в нея. Тази книга е повторена през 2004 г. от търновското издателство „Фабер” в поредицата „Търновски църкви и манастири”.

ц-ва Св. Св. Констатин и Елена - В.Търново

ДИЧО ЗОГРАФ /Кръстев/

                                                                                

Кичевският манастир поддържа тесни връзки със светогорския „Зограф” от векове

Манастирът „Св. Богородица Пречиста”  се намира северно от град Охрид, на 12 км от Кичево. В ранни времена на същото място е бил Крининския манастир, който през ХІХ в. е построен наново. Той е упоменат  в една Зографска хроника, а също от йеромонах Кирил Пейчинович.

В продължение на дълги години светилището е важен културно-просветителски център. В него богослужението се е водило на църковнославянски езиик. Почитан е едновременно и от християнското, и от мюсюлманското население в Западна Македония  до наши дни.

Храмовият празник е на 21 септември /следвщата неделя след Празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен  - Кръстовден/.

През 1558 г. манастирът е опожарен, а след четири години е възстановен и стенописан от зографа Онуфрий. Разрушаван е на няколко пъти и е бързо възстановяван. За това свидетелства следният надпис:

„Фреските са изписани от ръката на господин Онуфрий... по времето на султан Сюлейман в годината 1564 след Христа от Адама.”

 В манастирската кондика, написана през 1847 г. от Хаджи Симеон от Лазарполе,  има бележка, че през 1843 г. светилището е изгорено до основи, но черквата оцелява, понеже е изградена от камък. През 1848 г. е построена днешната черква с помощта на хора от цяла Западна Македония.

Йордан Хаджиконстантинов-Джинот описва манастира в „Цариградски вестник” с неговите 40 стаи, три големи кули, чешма със студена вода, широк двор, ограден със здрави стени, черква, извисена в средата с високи стени като светогорски манастир.

Майсторите, съградили тази забележителна обител, са дошли от село Луково край  Струга след като са построили черквата в Лазарполе.

Знае се, че църквата е осветена  през  1848 или 1849 г.,  според един надпис, който изписва Дичо Зограф от Тресонче по време на стенописването на черквата при игумена хаджи архимандрит Теодосий.

Стенописите са правени на два етапа. Те представят сцените „Въведение на Богородица в храма”,  „Мама Деница и Влади”, „Христос Пантократор”, „Апостолски събор” и други.

Авторът на фреските в олтара съобщава името си:

„ИЗПИСАЛ  ДИЧО  ЗОГРАФ  ОТ  СЕЛО  ТРЕСОНЧЕ.”

Останалите стенописи са правени трийсетина години по-късно.

На южната стена е разположена eдинствената по рода си фреска „Св. Седмочисленици”.

След закриване на Охридската архиепископия през 1767 г. просветителската роля на манастира възприема идеите на Дамаскин Студит за обучаване на народа на говорим език.

Монасите от манастира продължават да поддържат от векове тесни връзки с манастира „Св. Георги Зограф” на Света гора.

В едно свое псмо до Стефан Веркович тоя се подписва

„Дичо зограф Болгарин”

ДИЧО ЗОГРАФ /Кръстев/

/1819-1872/

Роден в Тресонче, Дебърско. Баща му Кръсте е резбар. Учи при баща си, с когото работят заедно  в началото на 40-те години на ХІХ век. Рисува в почти цяла Македония и  Североизточна България. Първите му икони са в Лазарполе, Дебърско. В периода 1840-1847 г. работи в Албания. През 1847 г. рисува икони в манстира „Св. Никита” край Скопие. В манастира „Св. Богородица Пречиста” има датирони негови икони от 1848, 1853,1856, 1864 и 1865 г. Рисува в Черешово, Скопско /1854/, в Скопие /1857/, Глуво, Скопско /1855/, Куманово /1856/, Долно Водно, Скопско /1857/, Враня /1860/, Охрид /1862,1864/, Кула /1863/, Градец, Видинско /1867/. Прави опити и в светската живопис.

Енциклопедия „Българска възрожденска  интелигенция”, Държавно издателство

„Д-р Петър Берон”, София, 1988.

Кичевски манастир