понеделник, 28 април 2014 г.

„Песента на българката”

 Булка върви из гора вековна
 Песеннното завещание на Борис Христов
Има български песни, които ни фрапират със своята съвършена композиция и художественост, ако и да са „народни умотворения”. Съвсем не мисля и да говоря за фанфаронадата на т. нар. отегчителни  юнашки песни, а за онези малки, чисто лирични отзвуци, в които диша страданието и топлотата на една душа, скрити зад много була в своя мъченечески живот.
Тези песни са тъй дискретни, тъй плахи и главното тъй къси, сякаш сами съзнават, чя мълчанието и наведените очи, потопени в сълзи, биха били най-верният език на тяхната гореща интимност. Самата песен се подема едва – едва и нарежда имена на предмети, нарежда ги сякаш безцелно, сякаш само да изпълни редовете на стиховете, а всъщност от дълбоко желание да не каже това, което иска да каже, пък току подобно на ябълка, заровена в огнището, след тънко свирене изведнъж избухне в ридание – и песента спира.
Именно това последното обстоятелство дава оная простота и естественост на тяхната композиция, която е присъща на творенията на европейски лирици като Гете, Сафо, Алфред де Мюсе.
Тази песен е „Черней, горо, черней, сестро”. Бавно и отмерено крачи самият траур из гората.

Булка върви, булка върви из гора вековна.
Като върви, като върви, жално - милно плаче,
жално – милно плаче, плаче и нарежда:
„Черней, горо, черней, сестро, двама да чернейме –
ти за твойте листи, горо, аз за първо либе;
тебе те е, горо сестро, слана осланила,
мене ме  е, горо сестро, мама оженила,
оженила, горо сестро , за лудо ми младо –
нощем ходи, горо сестро, по широко поле,
денем ходи, горо сестро, из дълбоко долье,
вечер иде, горо сестро, армаган ми носи,
армаган ми носи, горо сестро, все кървави дрехи,
все кървави дрехи, горо сестро, все търговски глави.
Черней, горо, черней сестро, двама да чернейме –
ти за твойте листи, горо, аз за първо либе;
твойте листи, горо сестро, пак щат да покарат,
мойта младост, горо сестро, не ще се повърне.

Проф. Александър Балабанов ”Българката като лирически поет”. Отпечатано за първи път под заглавие „Песента на българката” в издадения през 1911 г. от Етнографския музей сборник на чешки език по повод на българска изложба в Прага. Сетне излиза на немски език в друг сборник и с незначителни поправки във в. „Пряпорец” – бр. 12 от 1914 г. Препечатвано многократно.

Според личната заръка на Борис Христов хор „Гусла”, в който той на младини започва своята певческа дейност, изпява на гроба му в София след опелото в храм - паметника „Св. Александър Невски” народната песен „Черней, горо, черней, сестро” под диригенството на Маестро Валентин Бобевски.