„Песента на българката”

 Булка върви из гора вековна

 Песеннното завещание на Борис Христов

Има български песни, които ни фрапират със своята съвършена композиция и художественост, ако и да са „народни умотворения”. Съвсем не мисля и да говоря за фанфаронадата на т. нар. отегчителни  юнашки песни, а за онези малки, чисто лирични отзвуци, в които диша страданието и топлотата на една душа, скрити зад много була в своя мъченечески живот.

Тези песни са тъй дискретни, тъй плахи и главното тъй къси, сякаш сами съзнават, чя мълчанието и наведените очи, потопени в сълзи, биха били най-верният език на тяхната гореща интимност. Самата песен се подема едва – едва и нарежда имена на предмети, нарежда ги сякаш безцелно, сякаш само да изпълни редовете на стиховете, а всъщност от дълбоко желание да не каже това, което иска да каже, пък току подобно на ябълка, заровена в огнището, след тънко свирене изведнъж избухне в ридание – и песента спира.

Именно това последното обстоятелство дава оная простота и естественост на тяхната композиция, която е присъща на творенията на европейски лирици като Гете, Сафо, Алфред де Мюсе.

Тази песен е „Черней, горо, черней, сестро”. Бавно и отмерено крачи самият траур из гората.

Булка върви, булка върви из гора вековна.

Като върви, като върви, жално - милно плаче,

жално – милно плаче, плаче и нарежда:

„Черней, горо, черней, сестро, двама да чернейме –

ти за твойте листи, горо, аз за първо либе;

тебе те е, горо сестро, слана осланила,

мене ме  е, горо сестро, мама оженила,

оженила, горо сестро , за лудо ми младо –

нощем ходи, горо сестро, по широко поле,

денем ходи, горо сестро, из дълбоко долье,

вечер иде, горо сестро, армаган ми носи,

армаган ми носи, горо сестро, все кървави дрехи,

все кървави дрехи, горо сестро, все търговски глави.

Черней, горо, черней сестро, двама да чернейме –

ти за твойте листи, горо, аз за първо либе;

твойте листи, горо сестро, пак щат да покарат,

мойта младост, горо сестро, не ще се повърне.

Проф. Александър Балабанов ”Българката като лирически поет”. Отпечатано за първи път под заглавие „Песента на българката” в издадения през 1911 г. от Етнографския музей сборник на чешки език по повод на българска изложба в Прага. Сетне излиза на немски език в друг сборник и с незначителни поправки във в. „Пряпорец” – бр. 12 от 1914 г. Препечатвано многократно.

Според личната заръка на Борис Христов хор „Гусла”, в който той на младини започва своята певческа дейност, изпява на гроба му в София след опелото в храм - паметника „Св. Александър Невски” народната песен „Черней, горо, черней, сестро” под диригенството на Маестро Валентин Бобевски.

БОРИС ХРИСТОВ ЗАПИСВА РОДОПСКИ ПЕСНИ

Борис Христов в ролята на Борис Годунов

Бас № 1 на ХХ век Борис Христов пее молитвено на църковно-славянски език  по световните сцени православни песнопения като „Хвалите имя Господне”, „Нине отпущаещи” и „Разбойника благоразумнаго”. Негова неосъществена мечта остава намерението фирмата „Хиз майстър,с войс” да издаде няколко грамофонни плочи с български фолклор.

Успява да запише единствено  две родопски песни ”Айшенко, кузум хубава” и „Добре ми дошъл, деверко” и една македонска песен. Това става през 1944 г., когато той държи неуспешно изпит във Виенската опера.

С писма до близките си в България той уговаря да получи нотни записи от творби на Марин Големинов и Филип Кутев, които много харесвал.

Тези сведения днес стават известни чрез книгата на Пенка Касабова ”Любов и талант. Младостта на Борис Христов.”, която  „Литерапринт” АД с подкрепата на Община Стара Загора издаде през 2012 г. с редактори Леда Милева и Боян Николаев.

На младини Борис Христов пее дълго време в хор „Гусла”. Според неговото завещание „гусларите”  изпяват на гроба му в София народната песен „Булка върви из гора зелена” /повече известна като „Черней горо, черней, сестро”/, която проф. Александър Балабанов оценява като щедьовър на  световната лирика.

Съвременници твърдят, че  той е обичал да пее македонската песен „Дафино вино”, напомняща за родния край на неговия баща Кирил.

Да припомним, че той изпява пред студенти по българистика в Болонския университет на старобългарски език творбата „За буквите” от Черноризец Храбър през месеците, в които  България е обвинявана без доказателства в опит за покушение над папата.

Горното представя съчетаването на древно езичество и ранно християнство, което е сърцевина на българската култура през отминалите векове до днес. То става насъщно и заради предстоящата 100-годишнина от рождението на Борис Христов, която се очаква да бъде вписана в Календара на ЮНЕСКО за 2014 година.

Единствените по рода си записи на двете родопски песни се съхраняват в Националната фонотека – Златния фонд при Българското национално радио и е наложително да зазвучат наново.

http://www.youtube.com/watch?v=GmJaY5_T15o