неделя, 24 февруари 2013 г.

БОРИС ХРИСТОВ ЗАПИСВА РОДОПСКИ ПЕСНИ

Борис Христов в ролята на Борис Годунов

Бас № 1 на ХХ век Борис Христов пее молитвено на църковно-славянски език  по световните сцени православни песнопения като „Хвалите имя Господне”, „Нине отпущаещи” и „Разбойника благоразумнаго”. Негова неосъществена мечта остава намерението фирмата „Хиз майстър,с войс” да издаде няколко грамофонни плочи с български фолклор.
Успява да запише единствено  две родопски песни ”Айшенко, кузум хубава” и „Добре ми дошъл, деверко” и една македонска песен. Това става през 1944 г., когато той държи неуспешно изпит във Виенската опера.
С писма до близките си в България той уговаря да получи нотни записи от творби на Марин Големинов и Филип Кутев, които много харесвал.
Тези сведения днес стават известни чрез книгата на Пенка Касабова ”Любов и талант. Младостта на Борис Христов.”, която  „Литерапринт” АД с подкрепата на Община Стара Загора издаде през 2012 г. с редактори Леда Милева и Боян Николаев.
На младини Борис Христов пее дълго време в хор „Гусла”. Според неговото завещание „гусларите”  изпяват на гроба му в София народната песен „Булка върви из гора зелена” /повече известна като „Черней горо, черней, сестро”/, която проф. Александър Балабанов оценява като щедьовър на  световната лирика.
Съвременници твърдят, че  той е обичал да пее македонската песен „Дафино вино”, напомняща за родния край на неговия баща Кирил.
Да припомним, че той изпява пред студенти по българистика в Болонския университет на старобългарски език творбата „За буквите” от Черноризец Храбър през месеците, в които  България е обвинявана без доказателства в опит за покушение над папата.
Горното представя съчетаването на древно езичество и ранно християнство, което е сърцевина на българската култура през отминалите векове до днес. То става насъщно и заради предстоящата 100-годишнина от рождението на Борис Христов, която се очаква да бъде вписана в Календара на ЮНЕСКО за 2014 година.
Единствените по рода си записи на двете родопски песни се съхраняват в Националната фонотека – Златния фонд при Българското национално радио и е наложително да зазвучат наново.

http://www.youtube.com/watch?v=GmJaY5_T15o

Няма коментари:

Публикуване на коментар