НЕКА СЕ ЗНАЕ!

 За 100-годишнината от гибелта на Васил Левски новосъздаденият седмичник за политика и култура „Антени” отпечата в 200-хиляден тираж извлечение от протоколите на съдебния процес в София. Дотогава те бяха известни само на тесен кръг специалисти чрез изданието на Народната библиотека от 1959 т. Публикацията предизвика необикновен интерес сред читтилите.

Редакцията обяви издирване на неизвестни  и малко известни сведения за Левски и дейността на Вътрешната революционна организация.

Най-ценните постъпления бяха пространни разкази за Новоселската република от 1876 г., изградени по стенографски записки на участници в нея от 20-те години, спомените за Иван Арабаджията от Царацво,  записки на Генчо Динчов от Елешница, писма на поп Минчо Кънчев от диарбекирската тъмница.

Последваха самостоятелни издания:

 Михаил Лазаров „Девет глътки свобода”,  Държ. изд. „Георги Бакалов” –Варна /1983/;

Владимир Игнатов „Бащата на апостолите” Държ. изд. „Славена”-Пловдив /1992/;

”Дни на борба горда”. Съставители Милко Кръстев и Илия Пехливанов. Държ. изд. „Христо Г. Данов” – Пловдив /1976/;

„Достойно есть”. Песнопения и ракази на очевидци за Април-1876. Любимото песнопение на Васил Левски. Изпълнение на камерния състав „Иван Кукузел” с худ. рък. Таня Христова. Съвместно издание на „Антени” и „Балкантон” /1876/.

 Имаше и непредполагани неща...

Дойде един ден късно следобед  в редакцията на ул. „Хан  Крум” № 12 дребен човечец. Той носеше странно обратно излъчване.

- Нали издирвате сведения за Левски – каза той. – И моят дядо  е участвал. Когато турците строили бесилката, той дал греди за нея от неговите...

Останах втрещен. Човекът си отиде. Можеше ли да се измисли това, което той извести!

Остава да поразсъждаваме върху написаното от проф. Кръстьо Кръстев в сп. „Мисъл” навремето:

„Левски е такова дълбинно извержение на народнта душевност, което науката е безсилна да обясни.”

Прословутите четири питанки след думата „НАРОДЕ” в джобното тефтерче, които някои обичат непрестанно да припомнят, си остават нерзгадани. Случайно ли е, че те са изписани по пътя от София за Бистрица.? И цялата страница след тях е оставена празна. За дописване...

                                                                                                                

Написано в дните около 140-та годишнина от гибелта на Васил Левски – когато отново зашумоляха страниците на българската история. По улици и площади тръгнаха разгневени  млади и стари, носейки потрета на Апостола и плакати с негови откровения. Това досега не се беше случвало.